Отклонения от нормата за съдържание на ензими в серума МКБ R74

Ензимите са продукт на живата клетка. Те ускоряват извършването на химичните реакции по отношение на скорост и ефективност в човешкия организъм. Ако тези процеси се осъществяват in vitro ще се получи несъвместимост с живота. Ензимите са съставени от две части: белтъчна, наречена апоензим и небелтъчна, наречена коензим.

Ензимите се намират в най-голяма концентрация в клетките, респ. Тъканите, от където преминават в плазмата и другите биологични течности. Ензимната концентрация в тях е по-ниска в сравнение с тази на клетките.

Концентрацията на ензимите зависят от:

-          скоростта, с която те се освобождават от клетките, това от друга страна е в зависимост от скоростта на увреждане на тъканите;

-          степента на увреждане, пролиферация и индукция на клетката.

Секреторни ензими. Те се синтезират в клетките на различни органи-черен дроб, панкреас, но изпълняват каталитичната си функция в кръвта или храносмилателния тракт. Такива например са синтезираните в черния дроб редица фактори на кръвосъсирването, серумната холинестераза и др.

Клетъчни ензими. Клетъчните ензими в даден орган притежават ниска активност, но тя се повишава при:

-          тъканни увреждания- най-честата причина в тъканната клетъчна некроза;

-          клетъчна пролиферация- отнася се най-вече до наличието на неоплазии;

-          смущения в излъчването- касае се за секреторните ензими при обструктивни процеси;

-          увеличен клетъчен обем- цитотоксична терапия, кръвопрелевания;

-          увеличен ензимен синтез при вродени или придобити заболявания.

Изоензими. Това са ензимни варианти, генетично заложени, които се различават по строеж на белтъчната съставка (апоензим). Те имат различни физически и химически свойства, но катализират сходни химически реакции при един и същ индивид. Всъщност, един и същ ензим се намира в различните органи, с различен по структура апоензим, което се отразява на функцията на ензима.

Хетероензими. Това са ензими със сходна ензимна активност, която е видово специфична за различните видове.

Алоензими. Алоензимите представляват генетични варианти на ензимите и изоензимите, които се срещат само в някои представители на определен вид. Установено е, че всеки индивид е носител на поне един алоензим, който е възникнал в резултат на мутация. Алоензимите определят биохимическата характеристика на индивида и имат най-вече практическо значение в генетиката. Повечето от тях не водят до патологични процеси, но други имат диагностична стойност при доказване на определени заболявания (вродени малформации).

Фактори, които влияят на ензимната активност:

1. Физиологични фактори: възрастта, бременност.
2. Лекарствени средства: някои лекарства индуцират (стимулират) синтезата на ензимите.
3. Технически: хемолизиралата кръв не е годна за изследване на ензими, дълг съхраняван серум на стайна температура не е годен за изследване, необходимо pH за протичане на реакцията, примес на детергенти, основи и киселини потискат ензимната активност, неправилното съхранение на реактивите се отразява върху изследваната ензимна активност.

В кръвния серум и другите биологични течности директното определяне на ензимното количество е трудно, поради ниската им концентрация. Ето защо в практиката се измерва ензимната активност. Една интернационална единица ензимна активност се равнява на количеството ензим, което катализира превръщането на 1 mmol субстрат за 1 min, при определени стандартни условия: оптимална температура, оптимално pH, оптимална концентрация на субстрата и коензима, оптимална йонна сила на буферите и др.