Отклонения на сърдечния ритъм от нормата МКБ R00
Нормалната сърдечна честота се движи в границите между 60 и 100 удара в минута. При здраво сърце сърдечния ритъм е правилен, което означава, че всяко сърдечно съкращение настъпва през строго определен интервал от време.
Отклонения на сърдечния ритъм от нормата се наблюдават:
- в образуването на сърдечния ритъм
- в провеждане на сърдечния ритъм
Нарушенията, които настъпват в образуването на сърдечния ритъм, могат да бъдат с предсърден или камерен произход в зависимост от мястото на образуване на ритъмния импулс.
- Екстрасистоли са съкращения, които избързват от нормалната честота. Тези съкращения се предизвикват от импулси, които се пораждат в зона с повишена възбудимост.
- Брадикардия представлява състояние, при което сърдечната честота е под 60 удара в минута.
- Тахикардия — сърдечната честота е над 100 удара в минута.
- пароксизмална тахикардия — внезапно започнала
- непароксизмална — постепенно започнала
- Трептене се характеризира с нормален ритъм на предсърдините или камерните импулси, но са ускорени (над 220 удара в минута) спрямо честотата си.
- Мъждеше се характеризира с неправилен предсърден или камерен ритъм, увеличена честота (над 350 удара в минута) и хаотичност.
- Сърдечен арест — прекъсване на електрическата сърдечна проводимост.
- Синусов арест — прекъсване на част от електрическата проводимост.
Патофизиологично отклонения на сърдечния ритъм от нормата може да е следствие от спонтанна деполяризация при повишен парасимпатиков тонус. Подобна деполяризация настъпва от повишено ниво на ацетилхолина в сърдечната мускулатура. Това анормално количество води до пропорционално увеличаване на калиевата мембранна пропускливост в клетките на синусовия възел. При повишен симпатиков тонус се установяват високи нива на катехоламините, последвано от увеличена мембранна пропускливост за калциевите йони.
Нарушения в провеждането на сърдечния ритъм:
- Синоатриален блок — нарушение на провеждането на импулсите от синусовия възел към мускулатурата на предсърдието. Отклонението може да бъде изразено със забавяне, пълно или частично прекъсване. Патофизиологично отклонения на сърдечния ритъм от нормата при синоатриален блок може да се дължат на:
- Патологично повишен вагусов тонус
- Възпалителни процеси
- Патофизиологични изменения, свързани с фиброзиране на връзките между синусовия възел и мускулатурата на предсърдието
- Невромускулни заболявания (синдром на Kears-Sayre)
- Атриовентрикуларен блок — нарушение на провеждането на импулса от предсърдията към камерите. Патофизиологично, нарушенията в провеждането на сърдечния ритъм при атриовентрикуларен блок, могат да се дължат на:
- исхемични изменения на камерната мускулатура
- повишен вагусов тонус
- неправилен медикаментозен прием на калциеви антагонисти и бета-блокери
- електролитни нарушения
- Бедрен блок — нарушена активност на мускулатурата на сърдечните камери поради нарушения в провеждането на импулси на разклоненията на снопчето на Хис.
При клиничната картина на ритъмните нарушения, болните обикновенно се оплакват от "прескачане на сърцето", изразяващо се в спиране, замиране, внезапен силен сърдечен удар, световъртеж, тъмнеене пред очите, обща слабост, в някои случаи отделяне на бистра и в по-големи количества урина.
От клинична гледна точка отклонения на сърдечния ритъм от нормата се делят на три големи групи:
- ритми с ускорена камерна честота – синусова тахикардия, предсърдна пароксизмална тахикардия, предсърдно трептене с правилен камерен ритъм, камерна тахикардия.
- ритми с нормална камерна честота – нормален синусов ритъм, предсърдно трептене.
- ритми със забавена камерна честота – синусова брадикардия, сърдечен блок - 2 степен, забавен камерен ритъм, пълен сърдечен блок.
При синусовата тахикардия ускорението на сърдечната дейност се заражда в синусовия възел и всеки импулс се предава по проводната система до камерите на сърцето. Чести причини за възникване на тахикардия или ускорена сърдечна дейност е физическо обременяване, психическа възбуда, висока температура, повишена функция на щитовидната жлеза, при кръвозагуба. Сърдечната честота при синусова тахикардия е от порядъка 100 – 150 удара в минута.
При пароксизмалната тахикардия увеличената сърдечна дейност настъпва на епизоди, пароксизмално. Нарушението е най-характерно за млади хора, при които не се установява органично сърдечно заболяване. Сърдечната честота е от порядъка 160-200 удара в минута.
Камерната тахикардия е състояние на ускорена сърдечна дейност, произхождаща от камерите. Това състояние в повечето случаи има органичен характер и много често завършва с камерно мъждене и внезапна сърдечна смърт. Сърдечната честота е в порядъка 150-200 удара в минута.
При предсърдното трептене възбудните импулси в предсърдията са с висока честота, но поради високата честота на атриовентрикуларен блок не всички импулси достигат до камерите.
Диагнозата на ритъмните и проводните нарушения се поставя на базата:анамнестични данни
- чрез аускултация
- ехокардиография (Холтер ЕКГ)
- радиоизотопно изследване на сърцето
- коронарна артериография
Основната терапевтична задача при лечение на отклонения на сърдечния ритъм от нормата е възстановяване на нормалния ритъм. При тахикардия - медикаментозно забавяне на сърдечната честота и обратно при брадикардия – ускоряване на честотата. При необходимост използване на спешна електрическа дефибрилация.
Коментари към Отклонения на сърдечния ритъм от нормата МКБ R00