Конско-варусно (криво) стъпало (talipes equinovarus) МКБ Q66.0

Конско-варусното (криво) стъпало (talipes equinovarus) представлява деформитет на ходилото в резултат на вродена аномалия, което засяга двете ходила предимно при момичета.

Известни са три класически теории за възникването на вроденото еквино-варусно ходило:

Механичната теория се свързва с вътрематочно притискане, вследствие на липса или намалено ниво на околоплодните води (маловодие, олигохидрамнион).

Нервната теория предполага, че е прекаран вътрематочен детски паралич.

Теорията за задръжка в развитието на ходилото е израз на незавършеното все още филогенетично развитие на ходилото за право ходене.

При конско-варусното (криво) стъпало (talipes equinovarus) са засегнати са всички структури на ходилото, но водещи са изкълчванията в задния ходилен отдел, свързани с нарушения мускулен баланс. Сгъвачите на ходилото, мускулите на големия пищял и другите мускулите на подбедрицата са скъсени и задебелени. От своя страна разгъвачите и мускулите на малкия пищял са изтънени и удължени. Връзките на ходилото от вътрешната и долната му страна са скъсени и задебелени.

Диагнозата е лесна за поставяне, тъй като още при раждането се вижда съответния деформитет. Налице са три основни компонента:

• аддукция, която се изразява клинично с извиване навътре на предния ходилен отдел. Надлъжната ос на ходилото се разделя на две оси, които се срещат на ниво Шопартовата става (изградена от костиците на ходилото) и образуват ъгъл, отворен навътре;

• супинация, която се характеризира с повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния ръб;

• еквинус (конско стъпало с повдигната пета), който се изразява с висок стоеж на петичката и нейният стремеж да се постави в една повърхност с подбедрицата.

В зависимост от степента на изразеност на отделните компоненти на деформитета се различават 3 основни групи:

I група - Ходилото е надигнато откъм петичката и повдигнато от вътрешната му страна, но отделните му компоненти са слабо изразени. Към нея могат да бъдат отнесени към 20 - 25 % от болните. При опит за корекция напълно се коригират вътрешното изкривяване. Макар, че оказва известно съпротивление, еквинизмът (конското стъпало) също се коригира.

II група - Елементите на деформацията са по-силно изразени и видими. При опит за мануална корекция се постига частично коригиране на метатарзо-аддуктуса и варуса, но вътрешното изкривяване нагоре, но конското стъпало почти не се поддава на корекция. В тази група попадат 70-75% от децата.

III група - Трите елемента на деформация са много силно изразени. Опитът за мануална корекция е неуспешен. Ходилото е хипотрофично (с намалени размери), а подбедрицата е видимо изтъняла.

След прохождане на детето трите елемента на деформация (аддукция, супинация и еквинус) под действието на телесната тежест бързо се задълбочават. Детето стъпва по външният ръб на ходилото. Походката е нестабилна, деформацията е твърдо изразена и трудно може да бъде определена клиничната група, към която е принадлежала.

Диагнозата се поставя след рентгенова находка на фасова и профилна рентгенография.

Основният принцип на лечение е своевременната намеса. Лечението започва веднага след раждането и зависи от тежестта на деформацията. Деца, които падат към I група могат да се лекуват само с лечебна гимнастика, която се извършва от приучената за целта майка. Ефектът се поддържа с пластмасови ортези. При II и III клинична група се провежда мануално коригиране на деформацията и задържане на постигнатият ефект с гипсови ботушчета, които се сменят през 6-7 дни. След навършване на 6 месеца от приложената терапия и при трите групи се провежда контролна рентгенография. Ако се установи, че и трите елемента са коригирани терапията продължава консервативно с лечебна физкултура и ортези през нощта. След прохождане на детето то носи обувки със здрава задна камера и прав вътрешен форт. До 7-8 годишна възраст трябва да бъде под наблюдение на ортопед. Ако след 6 месечна терапия се установи, че не е коригиран само еквинизмът (това се наблюдава при деца от II група) се предприема оперативна интервенция. При липса на ефект след 6 месеца без корекция и на 3-те елемента се предприема обширна коригираща операция. След операцията корекцията продължава мануално и се гипсират.