Вродени аномалии на слюнчените жлези и протоци МКБ Q38.4

Слюнчените жлези са екзокринни жлези, които продуцират слюнка. Слюнката се отвежда до определени места в устната кухина посредством слюнчените канали. При човека слюнчените жлези са:

• Паротидни жлези (околоушни)
• Субмандибуларни
• Сублингвални (подезични)
• Малки слюнчени жлези (около 600 на брой, разпръснати по цялата устна кухина)
• Жлези на Von Ebner (секретират серозна течност, която започва хидролизата на мазнините)

Вродени аномалии на слюнчените жлези и протоци се развиват при дефекти във вътреутробното им развитие. Те могат да бъдат липса или атрезия на слюнчена жлеза или канал, добавъчна слюнчена жлеза или канал, вродена фистула на слюнчена жлеза.

Липсата на голяма слюнчена жлеза е рядко явление. Причината за вродена липса на слюнчени жлези не е установена, но се смята, че може да бъде асоциирана с ектодермални дефекти на първата и втората хрилни дъги. Изолираната унилатерална липса на субмандибуларна жлеза е необичайно, с по-малко от 10 докладвани случая в литературата явление. Етиопатогенезата на изолирана липса на голяма слюнчена жлеза е все още неясна.

Добавъчна слюнчена жлеза се нарича ектопична тъкан на слюнчена жлеза със система от канали. Най-често срещаните случаи на добавъчна слюнчена жлеза е добавъчна паротидна жлеза. Обичайната локализация на аномалната жлеза е прилепена към нормалната паротидна жлеза, но обособена като отделна, обикновено пред истинската паротидна жлеза.

Други вродени аномалии на слюнчените жлези и протоци са вродените фистули на слюнчените жлези и вродена атрезия на слюнчена жлеза или проток. Атрезията на слюнчена жлеза или проток причинява раздуване на жлезата, последвано от атрофия. Вродените фистули на слюнчени жлези са редки. Най-често произхождат от аномални добавъчни слюнчени жлези с аномални протоци.