Вродена афакия МКБ Q12.3

Вродената афакия е дефект по рождение, който се характеризира с липса на лещата на окото. Окото с липсваща леща се означава като слабопречупващо, т.е. силно хиперметропично.

Белезите и симптомите на вродената афакия обикновено включват дълбока предна камера, тъмна зеница, ако няма секундарна катаракта, трептене на ириса (иридодонезис) при движение на окото и липса на акомодация.

Лечението на афакичното око може да бъде насочено в две направления:

• Комбинирана корекция на афакичното око с контактна леща и очила. Контактната леща се използва като обратна Галилеева тръба за далеч и афакичното око се хиперкоригира с + 3 дпт за близо;

• Вътреочни изкуствени лещи, интраокуларни лещи, които биват три вида: преднокамерни, заднокамерни и ирис-клипс лещи (зенични лещи), които поради атрофия на ириса след фиксиране върху него вече рядко се използват.

Окото с поставена изкуствена вътреочна леща се нарича артифакично, а състоянието - артифакия.

Предимство на изкуствените очни лещи е получаването на приблизително еднаква големина на образите, подобна на окото с естествена леща.

Възможни са късни усложнения при вродената афакия, които включват роговична дистрофия, кистоиден макулен едем, сублуксация и луксация на леща при следоперативна травма.