Церебрална възбудимост на новородено МКБ P91.3
Новородените и особено недоносените бебета се характеризират със своята незрялост. При тях всички органи и системи са много чувствителни на различни външни въздействия, което е предпоставка и за повишената церебрална възбудимост на новороденото. Рискът е по-голям при:
- недоносените;
- родените с ниско тегло;
- бебета, които са получили травма на мозъка по време на раждането;
- новородени с хипоксия и исхемия в пренаталния или перинатания период.
При около 3-5% от новородените се наблюдават остри симптоматични гърчове. Причините за тях могат да бъдат различни:
- метаболитни нарушения;
- висока температура;
- заболявания като рахит;
- възпалителни заболявания на централната нервна система (ЦНС);
- травми и други.
Незрелият мозък на новородените имат нисък праг на гърчова готовност, затова изброените по-горе състояния лесно могат да доведат до различни пароксизмални прояви от конвулсивен или неконвулсивен характер. Могат да се наблюдават:
- фокални клонични гърчове, при които се наблюдават ритмични съкращения на един от крайниците или част от лицевата мускулатура;
- миоклонични бавни движения, които се наблюдават двустранно;
- моторни автоматизми;
- тонични гърчове;
- повтарящи се епизоди на апнея.
Диагнозата церебрална възбудимост на новороденото се поставя чрез редица изследвания. Кръвен анализ, при който се търсят евентуално електролитни нарушения, оценява се нивото на кръвната захар, прави се кръвно-газов анализ. При изследването на урината се определя pH, търси се аминоацидурия и други. От инструменталните изследвания: ултразвук, компютърна томография, електроенцефалография, ядрено-магнитен резонанс.
Лечението включва прилагане на антиконвулсивни препарати като фенобарбитал 5мг/кг, диазепам, който се прилага внимателно заради депресивното си действие върху дихателния център.
Коментари към Церебрална възбудимост на новородено МКБ P91.3