Неонатална церебрална исхемия МКБ P91.0

Мозъкът е орган, който е много чувствителен на кислороден глад. Ако до мозъка на бебето не достига достатъчно кръв и кислород настъпва неонатална церебрална исхемия. Това е тежко състояние, което изисква незабавна лекарска намеса.

Най-честата причина за неонаталната мозъчна исхемия е асфиксията, а до нея могат да доведат всички състояния, намаляващи снабдяването на плода с кислород. Асфиксията на плода може да се наблюдава по време на вътреутробното му развитие, по време на самото раждане или след него.

Има различни причини за церебралната исхемия в неонаталния период. По време на бременността и непосредствено преди самото раждане причините могат да бъдат:

• майчин диабет;
• сърдечно-съдови заболявания на майката;
• проблеми с кръвообращението на плацентата;
• прееклампсия;
• вродени инфекции на плода;
• злоупотреба с наркотици и алкохол;
• тежка фетална анемия;
• белодробни малформации.

До мозъчна исхемия може да се стигне и по време на раждането. Част от причините могат да бъдат:

• кървене от плацентата;
• ниско кръвно налягане на майката;
• увреждане на пъпната връв;
• неправилно предлежание;
• руптура на матката или плацентата.

Новородените могат да получат мозъчна исхемия и след раждането. Опасността при недоносените бебета е по-голяма. Основните причини за развитието на церебрална исхемия след раждането са:

• тежко сърдечно или белодробно заболяване;
• различни инфекции (менингит, сепсис и други);
• черепно-мозъчна травма.
• вродени мозъчни малформации

В някои случаи не може да се установи точната причина, довела до неонаталната церебрална исхемия.

Клиничната картина при леката степен може включва:

• леко увеличен мускулен тонус и по-оживени дълбоки сухожилни рефлекси;
• преходни поведенчески нарушения;
• лошо хранене;
• раздразнителност;
• прекомерен плач или сънливост.

При тежката хипоксично-исхемична енцефалопатия бебето може да е:

• апатично;
• с хипотония;
• с апнея;
• с отслабени дълбоки сухожилни рефлекси;
• със забавено развитие на рефлекса на Моро и някои други рефлекси, които изобщо могат да отсъстват;
• с нарушено съзнание.

Пълно възстановяване е възможно в рамките на 1-2 седмици, в тези случаи и дългосрочната прогноза е по-добра.

Последствията от исхемията могат да бъдат различни и зависят от степента на мозъчното засягане: лека степен, умерена и тежка. Леката степен на засягане може да не окаже влияние върху бъдещото развитие на бебето, докато тежката степен на церебрална исхемия може да скъси живота на новороденото и да причини редица усложнения. Част от неблагоприятните последствия на мозъчната исхемия са:

• забавяне в развитието на детето;
• развитие на епилепсия;
• когнитивни проблеми;
• забавено двигателно развитие;
• закъснение в развитието на нервната система.

Реално тежестта на мозъчното увреждане не може да се определи преди бебето да достигне 3-4 годишна възраст.

Диагнозата неонаталната церебрална исхемия се поставя чрез редица изследвания: физикални и инструментални като КТ (компютърна томография), ядрено-магнитен резонанс, ехокардиография и ултразвук. Могат да се направят и някои допълнителни тестове, които включват електрокардиограма (ЕКГ) и електроенцефалограма (ЕЕГ).

Лечението включва първоначално реанимация, след което усилията се насочват към адекватна вентилация, осигуряване на добра перфузия и поддържане на кръвното налягане на новороденото. Внимателно се вливат водно-солеви разтвори като е важно да се избягва хипо- или хипергликемия. При гърчове се прилага предимно Diazepam или други противогърчови медикаменти.