Синдром на студова травма МКБ P80.0

Хипотермията е състояние на понижаване на телесната темература под 35º С, което води до нарушение на нормалната обмяна на веществата.

Синдромът на студова травма представлява състояние на хронична хипотермия, при което се наблюдават някои кожни прояви, неврологични и биохимични нарушения.

Топлинното равновесие зависи от относителната влажност на въздуха, въздушния поток, температурата на околния въздух. Характерно за новородените е, че са предразположени към бърза загуба на топлина и по-лесно достигат до състояние на хипотермия. Тяхната температурна регулация е несъвършена, което е предпоставка за развитие на хипотермия.
Продължителното излагане на студ може да доведе до загуба на калории при бебето, което е свързано с генериране на топлина. Метаболитният отговор на новороденото към охлаждането е чрез включване химическа термогенеза. Освобождава се норепинефрин в кафявата мастна тъкан. Тази специализирана тъкан на новороденото, разположена в задната част на врата, между лопатките и около бъбреците и надбъбречните жлези, отговаря за липолизата, която е последвана от окисление или повторна естерификация на мастните киселини. Тези реакции произвеждат топлина на местно ниво, но чрез богатото кръвоснабдяване на кафявата мастна тъкан топлинната енергия се предава и към останалата част от тялото на новороденото. Тази реакция повишава метаболизма и кислородната консумация 2-3 пъти. Това може да причини тъканна хипоксия и неврологично увреждане. Продължителната хипотермия може да доведе до хипогликемия и метаболитна ацидоза и увеличава риска от късна поява на сепсис и смъртност.

Клиничната картина при синдром на студова травма включва:

• студена на допир кожа;
• зачервяване на кожата, особено тази на крайниците и лицето;
• евентуална поява на оток;
• прояви на метаболитна ацидоза – гадене, повръщане, болки в корема, дихателна недостатъчност;
• липса на реакции при дразнене;
• нарушено съзнание до кома.

Компенсаторните механизми на новороденото са силно ограничени. Това е особено силно изразено при недоносените и родените с ниско тегло бебета.

Лечението се състои в затопляне на новороденото и своевременно коригиране на хипогликемията, ацидозата и нарушенията в дихателната дейност.