Други уточнени преходни неонатални ендокринни нарушения МКБ P72.8

Рубриката други уточнени преходни неонатални ендокринни нарушения включва промени в нормалното функциониране на ендокринните жлези, които преминават след известно време. В периода на новороденото понякога се наблюдава надбъбречна дисфункция, която води до различни клинични прояви.

Надбъбречната жлеза е част от ендокринната система и произвежда хормони, които са жизненоважни. От кората на надбъбречната жлеза се отделят три основни хормона:

1. глюкокортикоиди;
2. минералкортикоиди;
3. полови стероиди.

Глюкокортикоидите регулират метаболизма на глюкозата, протеините, мазнините и позволяват на тялото да реагира на стреса чрез увеличаване на нивата на глюкозата в кръвта и увеличаване на сърдечния дебит. Минералокортикоидите регулират водно-електролитния баланс и спомагат за поддържане на кръвното налягане. Андрогените са отговорни за сексуалната диференциация на плода. От надбъбречната медула се отделят катехоламини и норадреналин, които участват в отговора на симпатиковата нервна система при стресов стимул. Недостатъчното производство на надбъбречните хормони може да доведе до неблагоприятно въздействие върху новороденото, затова е важно медицинските специалисти да могат рано да разпознаят признаците и симптомите, за да се започне своевременно лечение на надбъбречната недостатъчност.

Причините за появата на надбъбречната недостатъчност могат да бъдат различни:

• вродена надбъбречна аплазия или хипоплазия;
• надбъбречна хеморагия;
• синдром на Waterhouse-Friderichsen;
• ендокринни нарушения на майката.

Клиничните прояви могат да бъдат разнообразни. Зависят от степента на засягане на съответните хормони. При остро настъпила надбъбречна недостатъчност може да се наблюдава шок, хипо- или хипергликемия, мускулна слабост, сърдечно-съдови нарушения (хипертония), електролитни нарушения и други.

Диагнозата се поставя на базата на:

• клинични прояви;
• лабораторни изследвания, от които важно значение имат определянето на серумната концентрация на електролитите и хормоните;
• инструментални изследвания (ехография, компютърна томография и други).

Лечението на други уточнени преходни неонатални ендокринни нарушения зависи от степента на ендокринното нарушение. Терапия в някои случаи не се налага, когато нарушенията са по-леки и краткотрайни. В други случаи се използва заместително лечение.