Други преходни неонатални нарушения на тиреоидната функция, некласифицирани другаде МКБ P72.2

Към рубриката други преходни неонатални нарушения на тиреоидната функция, некласифицирани другаде, принадлежи транзиторният неонатален хипотиреоидизъм. Това е състояние, при което има нарушение във функцията на щитовидната жлеза, което по-късно изчезва и се възстановява нормалното функциониране на жлезата. Заместителна терапия може да се назначи, а понякога не е необходима такава.

Хипотиреоидизмът е ендокринно нарушение, при което продукцията и секрецията на щитовидни хормони е намалено. Дължи се най-често на увреждане на самата жлеза – първичен. Когато е увредена хипофизата или хипоталамуса, говорим за вторичен или централен хипотиреоидизъм. Както първичният, така и вторичният могат да бъдат вродени или придобити. Ако бебето е родено с това нарушение, се говори за вроден хипотиреоидизъм, ако то се развива скоро след раждането, се нарича придобит в неонаталния период хипотиреоидизъм.

Честотата на вродения хипотиреоидизъм е около 1 на 4 000 новородени и се среща 2 пъти по-често при женския пол. Причините за появата му могат да бъдат:

• тиреоидна дисгенезия: тотална аплазия, парциална хипоплазия, ектопия;
• тиреоидна дисхормоногенеза;
• хипоталамохипофизарен хипотиреоидизъм;
• транзиторен хипотиреоидизъм.

При вторичният (централен) хипотиреоидизъм има дефект в развитието на хипофизата или хипоталамуса. Наблюдава се хипоплазия на щитовидната жлеза с хипофункция, което води до ниски концентрации на ТСХ, Т3 и Т4.

Причини за появата на преходния неонатален хипотиреоидизъм могат да бъдат:

• приемането на йодсъдържащи или други медикаменти, които имат антитиреоиден ефект от бременната;
• локално приложение на йодсъдържащи антисептици при новороденото;
• преминаването на антитиреоидни антитела през плацентата от майката към плода при автоимунни тиреоидни заболявания.

Транзиторният хипотиреоидизъм се среща по-често при недоносените новородени и изчезва няколко седмици след съзряване на ензимите, които участват в синтеза на щитовидните хормони.

Клиничната картина при транзиторния хипотиреоидизъм зависи от тежестта на състоянието. При изразен хипотиреоидизъм симптомите са характерни и включват:

• пролонгирана жълтеница;
• малката фонтанела не е затворена;
• сънливост;
• суха кожа;
• оточност по клепачите;
• разстлан корем често с пъпна херния;
• мускулна хипотония
• нарушено хранене;
• бебето е с голям език;
• дебел глас, с който новороденото плаче;
• запек;
• ниска телесна температура;
• забавен пулс;
• кардиомегалия;
• промени на ЕКГ;
• често анемия.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, статуса на новороденото, инструментални изследвания и изследване на Т3,Т4 и ТСХ. При транзиторния неонатален хипотиреоидизъм се установява нисък серумен Т4 и висок ТСХ, а когато имаме ниски нива на Т4 и висок ТСХ се подозира хипоталамохипофизарен хипотиреоидизъм. Диагностично значение има ехографията на щитовидната жлеза, чрез която се определя нейната големина и структурата и. При необходимост се прави сцинтиграфия, когато има съмнение за тиреоидна ектопия.

Лечението на други преходни неонатални нарушения на тиреоидната функция, некласифицирани другаде, зависи от степента на нарушението. При по-силно изразен хипотиреоидизъм се провежда заместваща терапия с L-Thyroxin 10-15 µg/кг/дневно. Лечението е индивидуално и се съобразява с хормоналното нарушение.

Прогнозата на транзиторния неонатален хипотиреоидизъм е благоприятна. Важно значение за ранното откриване и своевременното лечение на заболяването има скрининга. Измерва се ТСХ в капилярната кръв на бебето, взета върху филтърна хартия между 3-ия и 7-ия ден от раждането.