Преходен неонатален хипопаратиреоидизъм МКБ P71.4

Хипопаратиреоидизмът е състояние на намалена секреция на паратхормон (ПТХ) от паращитовидните жлези или пониженото му тъканно действие върху прицелните органи. Водеща е хипокалциемията, но се наблюдава и хиперфосфатемия. Разнообразните клинични прояви са свързани най-вече с намелното съдържание на калций серума. Наблюдават се следните симптоми:

• повишена нервно-мускулна възбудимост;
• дистрофични изменения в очите (катаракта);
• от страна на сърдечно-съдовата система – удължен QT интервал на ЕКГ, а в неонаталния период, макар и рядко – конгестивна сърдечна недостатъчност;
• от страна на храносмилателната система – нарушена чревна абсорбция и стеаторея.

Ако не се предприемат своевременни мерки за лечението на хипокалциемията, могат да се получат сериозни увреждания.

Преходен неонатален хипопаратиреоидизъм обикновено се развива през втората седмица след раждането. Той се дължи на функционална незрялост на паратиреоидните клетки. Това състояние се среща по-често при:

• недоносени;
• новородени от майки, болни от диабет;
• бебета с патология на плацентата и раждането;
• здрави новородени, хранени с краве мляко.

Клиничната картина включва:

• потрепвания или генерализирани гърчове;
• стридор (затруднено и шумно вдишване)
• апнея;
• повръщане и други.

Диагнозата е клинико-биохимична:

• хипокалциемия под 1,9 ммол/л с хиперкалциурия;
• ниперфосфатемия;
• нормална или намалена алкална фосфатаза;
• понижен или нормален паратхормон;
• ЕКГ, на което се открива удължен QT интервал;
• ЕЕГ, което показва намален акативност.

Лечението на преходният неонатален хипопаратиреоидизъм зависи от тежестта на състоянието. Дава се калциев глюконат 5-10 мл 10% венозно. При всички форми на неонатална тетания е показано приложението на 1,25–дихидроксихолекалциферол в доза 0,25 – 1 μg /24 часа.