Преходна неонатална неутропения МКБ P61.5

Неутропенията е състояние на намален абсолютен брой на циркулиращите в периферната кръв неутрофили под 1500/мм³. Има три степени на тежест на неутропенията:

• лека форма с неутрофилен брой 1000-1500/мм³;
• умерено тежка форма – 500-1000/мм³;
• тежка форма – неутрофилен брой под 500/мм³.

Основните рискови фактори за появата на това състояние са: недоносеност и ниско тегло при раждане.

Преходната неонатална неутропения се среща често в неонаталните интензивни отделения, особено при новородени с ниско тегло през първата седмица от живота им. Функцията на неутрофилите на новороденото по време на инфекция се различава значително от тази на възрастните. Неутрофилната функция на новородените, особено на недоносените, не е толкова стабилна и може да допринесе за увеличаването на склонността към инфекции.

При недоносените бебета ранната поява на неутропенията е свързана със сепсис, хипертония на майката, тежка асфиксия, перивентрикуларен кръвоизлив, вътреболнични инфекции, колонизация с кандида. При тежката неутропения се наблюдава по-голяма предразположеност към различни инфекции. Често се засяга кожата, орофаринкса, бронхите, влагалището. Причинителите на инфекциите са различни грам-отрицателни бактерии, вируси, гъбички и опортюнистични патогени. Най-честите причинители на тежки бактериални инфекции са S.aureus и грам-отрицателни видове.

Симптомите, които насочват към неутропения са:

• язви по лигавицата;
• инфекции на кожата;
• отит на средното ухо;
• бактериални инфекции като пневмонии;
• сепсис;
• менингит.

Диагнозата се поставя чрез пълна кръвна картина и определяне броя на неутрофилите. Биопсия на костен мозък се прави в случаите на продължителна неутропения.

Има различни схеми за лечение на преходната неонатална неутропения. Терапията за увеличаване на производството на неутрофилите при преждевременно родените бебета включва прилагането на:

• интравенозен имуноглобулин;
• гранулоцитни трансфузии;
• гама интерферон;
• кортикостероиди.