Други уточнени видове кървене у новородено МКБ P54.8

Рубриката други уточнени видове кървене у новороденото включва хемоперикард в неонаталния период, хемоторакс, кървене от вътрешните органи, от лигавиците, субконюнктивален кръвоизлив, кървенето от носа.

Хемоперикардът представлява събиране на кръв в перикардната торбичка на сърцето. При новородените се дължи на разкъсана аневризма, при травматично увреждане, хематологични нарушения. При бързо набиране на течността може да се получи едно от най-тежките усложнения - сърдечна тампонада.

Клиничните прояви включват:

• хипотония;
• парадоксален пулс;
• разширени шийни вени;
• тахикардия;
• учестено дишане;
• задух.

При рентгенографско изследване се установяват увеличени сърдечни граници. Най-голяма диагностична стойност има ехокардиографското изследване (ЕхоКГ).

Хемотораксът е състояние, при което има натрупване на различно количество кръв в плевралната кухина. Събралата се кръв притиска белия дроб и е възможно изместване на органите в медиастинума към здравата страна. Това води до нарушаване на нормалната дихателна дейност и се затруднява белодробното кръвообращение.

Основните клинични прояви са:

• диспнея с цианоза;
• филиформен пулс;
• силна отпадналост.

При рентгенографско изследване се визуализира натрупаната течност. Може да се направи и компютърна томография.

Причините за появата на други уточнени видове кървене у новороденото, към които принадлежат кръвоизливите от вътрешните органи, са недоносеност, хипоксия, травматични увреждания. Най-често е кървенето от стомашно-чревния тракт в резултат на така наречените „стрес улкуси”. Може да се наблюдава и кървене от белия дроб, което може да се дължи на различни белодробни аномалии, тромбози (запушване) на кръвоносни съдове, емфизем на белия дроб, съдови аневризми и други. Кървенето от черния дроб, бъбреците, слезката се срещат по-рядко и обикновено се дължат на травматично увреждане на съответния орган.

Кървенето от носа (епистаксис) е състояние, при което има кървене от носната кухина, което произлиза от предната или задната част на носната преграда. Причините за появата на епистаксис в неонаталния период са предимно свързани с кръвни заболявания. Най-често срещан в неонаталния период е дефицитът на витамин К. Кървенето може да бъде минимално до обилно (обикновено е двустранно). Коагулационният статус е много важен. При продължително и обилно кървене трябва да се следи кръвната картина и основните жизнени показатели.

Конюнктивата съдържа много малки, крехки кръвоносни съдове, които лесно могат да бъдат разкъсани. Когато това стане, се наблюдава изтичане на кръв в пространството между конюнктивата и склерата.

Субконюнктивалният кръвоизлив се среща във всички възрасти, но е типичен за неонаталния период. Наблюдава се най-често след травма, получена при раждането. Появява се зачервяване на засегнатото око, което се наблюдава веднага след раждането или няколко часа след това. Понякога кръвоизливът с времето нараства и покрива цялата бяла част на засегнатото око. Поради това трябва да се проследи състоянието на бебето, тъй като може да се увеличи тежестта на кръвоизлива през следващите 24 часа след раждането.

Причините за появата на субконюнктивалния кръвоизлив са дълго и трудно раждане, при което се оказва твърде голямо налягане върху главата на бебето. В някои случаи по време на раждането лекарят прилага неподходящо налягане чрез прилагането на различни методи, подпомагащи родилния процес като форцепс, вакуум-екстрактор и други.

Диагнозата е лесна за поставяне. В повечето случаи лекарят може да диагностицира субконюнктивалния кръвоизлив чрез прост оглед на засегнатото око. Обикновено не се налагат допълнителни тестове. В някои случаи се проследява кръвното налягане на бебето.

Субконюнктивалният кръвоизлив в повечето случаи преминава от само себе си. Могат да се използват изкуствени сълзи, които помагат за преодоляване на сърбежа и болката. Макар и много рядко може да се стигне до трайно увреждане на очите. Терапията зависи от тежестта на увреждането.

Диагнозата на други уточнени видове кървене у новороденото се поставя на базата на клиничната картина, физикалния преглед, лабораторните и инструменталните изследвания. Още при прегледа на бебето може да се установят белези на анемия – бледа кожа и лигавици, слабост, сънливост и други.

Лабораторните изследвания са важна част от диагностичния процес. При анемия се установяват:

• намален брой на червените кръвни клетки;
• намален е хемоглобина;
• намален хематокрит;
• в повечето случаи стойностите на тромбоцитите и на левкоцитите са нормални.

Инструменталните изследвания включват: ехография, рентгенография, компютърна томография и други. Чрез тях може да се открие кървене в различни вътрешни органи.

Лечението бива консервативно и оперативно. Консервативното включва обемозаместваща терапия. Вливат се:

• водно-солеви разтвори;
• глюкозни разтвори;
• прясна кръв;
• плазма;
• тромбоцитна маса;
• кръвоспиращи препарати.

Основните усилия са насочени към поддържане на хомеостазата и основните жизнени функции на новороденото. При обилно кървене и особено при засягане на вътрешните органи на новороденото може да се премине към оперативно лечение.