Епикраниален субапоневротичен кръвоизлив при родова травма МКБ P12.2

В рубриката епикраниален субапоневротичен кръвоизлив при родова травма е включено състояние, при което има събиране на кръв между епикраниалната апоневроза и надкостницата поради разкъсване нa вениte, свързващи дуралните синуси и вените на скалпа.

Състоянието е животозастрашаващо поради склонността към голямо кървене в тази област. Като цяло е рядко срещано - засяга под 1% от новородените.

Епикраниалната апоневроза (galea aponeurotica) е дебел фиброзен лист, покриващ черепния покрив, свързващ мускулите на черепния покрив и кожата, простираща се напред до орбиталните ръбове, странично до латералната част на ушите и назад до тила. Между апоневрозата и периоста (надкостницата) на черепния покрив се разполага хлабава съединителна тъкан, което създава пространство, побиращо до 250 мл кръв при видим оток на скалпа едва 1 см.

Етиологията показва, че се касае предимно за състояние след груба вакуум-екстракция или наложен форцепс.

Патогенезата на състоянието показва, че се касае за голяма кръвозагуба, водеща до хиповолемичен шок, анемия, дори коагулопатия и смърт.

Клиниката на епикраниален субапоневротичен кръвоизлив при родова травма се характеризира с мними първоначални симптоми - лек оток на кожата над приложения акушерски инструмент - най-често вендузата на вакуум-екстрактора. По-късно отокът започва бавно да се увеличава, налице е флуктуация, отокът преминава границата на черепните шевове. Тъй като се касае за изпълване с течност, която е гравитационно зависима, отокът обикновено се локализира и се мести на местата, на които детето лежи. С увеличаване на кървенето отокът обхваща и областта пред ушите - трагуса, може да има оток на клепачите - периорбитален оток. Детето рядко показва признаци на болка, но може да има силен писък или продължителна раздразнителност и неспокойствие, фебрилитет. При голяма хеморагия е налице клиника на хиповолемичен шок - тахи-, а по късно и брадикардия, детето е вяло, отпуснато, с изпотена студена бледа кожата, обиколката на главата се увеличава.

Диагнозата на епикраниален субапоневротичен кръвоизлив включва оглед на новороденото - при съмнителни състояния новороденото трябва да остане минимум 8 часа в неонатологично интензивно отделение и под непрекъснато наблюдение от медицински персонал за всяка промяна в жизнените му показатели. Като подозрителни за наличието на кръвоизлив се смятат оценка по Апгар под 7, грешка в манипулацията с вакуум-екстрактора - поставянето му близо (на под 3 см) до предната фонтанела, твърде груба манипулация. В неонатологичното отделение се препоръчва поставянето на пулс-оксиметър за следене на сърдечната честота, наблюдение на клинико-лабораторните показатели като брой еритроцити, хематокрит, брой тромбоцити, алкално-киселинно състояние. Като най-точна се смята визуализацията с компютърна томография или магнитен резонанс.

Лечението се състои в лечение на настъпилите усложнения - хиповолемичния шок, анемията, остра енцефалопатия. Необходимо е поддържане на водно-електролитния баланс, корекция на алкално-киселинното състояние, внасяне на еритроцитна маса и други.

Профилактиката се състои в избягване на тежки медицински процедури особено вакуум-екстракция при рискови фактори като:

• плод с възраст под 36-34 седмица;
• съмнения за нарушения на кръвосъсирването на плода като хемофилия, тромбоцитопения, алоимунен конфликт майка-плод.