Кефалхематом при родова травма МКБ P12.0

Една от родовите травми, която засяга черепните кости е кефалхематомът. Той представлява субпериосталния кръвоизлив на някоя от черепните кости. Най-често се засягат теменните кости, по-рядко тилната. Състоянието се среща при около 1% от новородените.

Кефалхематомът при родова травма може да настъпи при нормално раждане, но по-често се среща при използване на вакуум-екстрактор, акушерски форцепс, преципитирано (твърде бързо) раждане, при което няма време за адаптиране на костите на детския череп към костния канал на майчиния таз. При използването на акушерски методи за екстракция на плода, в едни случаи кръвоизливът се дължи на отлепване на периоста при директна травма от лъжиците на форцепса или вакуум-екстрактора, а в други то се дължи на силния тангенционален натиск върху костта, която се плъзга покрай симфизата на майката. Затова кефалхематомът при родова травма се наблюдава по-често върху дясната париетална кост, а при седалищно раждане може да се види и на тилната. Между отлепения периост и костта се събира несъсирена кръв.

Кефалхематомът при родова травма се визуализира като подутина в областта на главата, която често остава неразпозната веднага след раждането поради наличието на caput succedaneum. Към втория-третия ден след разнасянето на отока, хематомът се вижда и опипва добре. Разполага се в рамките на една кост, с което се прави диференциална диагноза с caput succedaneum, чиито оток засяга повече от една съседни кости. При опипване кефалхематомът флуктуира (усеща се придвижване на кръвта). След няколко дни по периферията на хематома се опипва ръб, тъй като периоста образува нова кост.

За поставяне на диагнозата може да се направи ехография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на главата, при които ясно се вижда кръвната колекция. Така може да се потърси и евентуална фрактура на черепа.

Развитието на кефалхематомът е благоприятно и завършва с пълна резорбция на колекцията от кръв в рамките на няколко дни. При дефицит на витамин К към третия- четвъртия ден хематома може да нарастне. В редки случаи започналата от периферията осификация може да обхване целия хематом и да остане една костна подутина, която се задържа месеци наред.

Диференциална диагноза се прави, освен с отока на предлежащатата част (caput succedaneum) и с менингоцеле (протрузия на мозъчните обвивки), при което обаче подутината се разполага в областта на костните шевове в тилната или челната област.

По принцип кефалхематома при родова травма протича без настъпване на усложнения. При резорбция на по-голям субпериостален кръвоизлив физиологичната жълтеница на новороденото се засилва, като кръвния билирубин може да достигне застрашаващи за керниктер стойности. Това се предотвратява с източване на кръвта на големи хематоми. Друго усложнение е вторичната инфекция на хематома при травма на кожата. В този случай подутината става напрегната и зачервена, температурата на бебето се повишава.

Лечение в повечето случаи не се налага. При дефицит на витамин К се прилага допълнителното му внасяне. Пункция с източване на кръвта на хематома се предприема само ако жълтеницата се засили, започнала е осификация на хематома или има съмнение за инфекция (супурация).