Увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване в седалищно предлежание и екстракция на плода МКБ P03.0

В рубриката увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване в седалищно предлежание и екстракция на плода, са включени състояния, които засягат плода и са причинени от седалищно предлежание и опит за мануалната му екстракция.

С терминът предлежание на плода се означава положението, което заема плодът в матката - онази част от тялото, която сочи входа на таза. Обикновено предлежанието става окончателно към седмия месец и не се променя до края на бременността.

Предлежанието бива:

• главично;
• седалищно;
• напречно и косо.

Най-често и най-благоприятно от акушерска гледна точка е главичното предлежание.

Седалищното предлежание е положение на плода в матката, установено в последните седмици на бременността, при което във входа на таза е разположено седалище, главата е разположена в дъното на матката, а плодът е разположен по надлъжната ос на матката се подразделя на:

• чисто седалищно, при което краката са сгънати в тазобедрените стави, ръцете са кръстосани пред гърдите, а главата е флектирана;
• седалищно-краково - на входа на таза е разположено седалището и двете стъпала на плода;
• колянно - могат да предлежат двете колена или само едното коляно;
• краково - с предлежащи стъпала, може двете стъпала или само едното стъпало.

Седалищното предлежание е рядко срещано в акушерската практика, причините за седалищно предлежание на плода могат да са аномалии на матката като тумори, цилиндрична матка, едно- или двурога матка, тесен таз, къса пъпна връв, малформации на плода, многоплодна бременност и други.

Седалищното предлежание е рисково от акушерска гледна точка, тъй като води до висока смъртност и травматизъм на плода и новороденото, особено при вагинално раждане, често децата се раждат недоносени, обикновено в 27-36 гестационна седмица. Най-често органите, които се увреждат при седалищно предлежание са:

• главен мозък;
• гръбначен стълб;
• слезка;
• черен дроб;
• надбъбречни жлези.

Клиниката на увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване в седалищно предлежание и екстракция на плода, могат да се обобщят от леки разкъсвания и повърхностни наранявания на кожата до оток и руптура на вътрешни органи - черен дроб, слезка, бъбреци, асфиксия и интранатална смърт на плода. Най-чести са травмите - увреждания на гръбначния стълб и шията, фрактури на черепа и лицевите кости, счупвания на ключицата, раменната или бедрената кост, травми на брахиалния сплит, на лицевия нерв и нервът, инервиращ диафрагмата, парализа на гласните връзки с афония (загуба на гласа/плача) при мануална помощ и ползване на маньоври за освобождаване на главата.

Други увреждания на плода и новороденото са:

• интракраниален кръвоизлив поради бърза конфигурация на главата по време на раждането и руптура на тентории церебели;
• изкълчване на шията;
• "акушерска ръка" - парализа на ръката;
• травма на стерноклейдомастоидния мускул в резултат тракцията и формиране на крива шия - тортиколис;
• двустепенна руптура на черния дроб, слезката или бъбреците поради грубо притискане на седалището при теглене на плода;
• оток на вътрешните органи в долната част на корема и оток и екхимози на външните полови органи;
• фрактура на клавикулата, луксация или фрактура на раменната кост при теглене на ръцете;
• луксация на тазобедрената става или фрактура на бедрената кост при теглене на плода, скъсване на връзки на колянната става - по-често при несъвършените форми на седалищно предлежание.

Най-тежките нарушения, които могат да настъпят са заклещването на част на плода, абрупция на плацентата или пролапс на пъпната връв с последваща до интранатална смърт на плода.

Диагнозата на седалищно предлежание трябва да се постави рано, за да се прецени акушерското поведение. От анамнезата снета от майката може да се установи, че движенията на плода се усещат ниско в корема, майката съобщава, че при навеждане има усещане, че нещо твърдо подпира диафрагмата й. При опипването на корема от акушер-гинеколога чрез приомите на Леополд се установява, че коремът на бременната няма еднаква твърдост както е при главичното предлежания. При дигитално изследване не се установява фонтанела, а се опипва краче или друга част от седалището на детето. Най-точно е ултразвуковото изследване.

Предвид трудностите при вагиналното раждане при седалищно предлежание се препоръчва израждането на плода да е чрез цезарово сечение. То е обосновано особено при краково-стъпално предлежание, тесен таз на майката, тегло на плода под 1300 грама или над 3800 грама, хиперекстензия на главата (силно завръщане на главата назад), данни за асфиксия на плода, вторично спиране на раждането, данни за възли на пъпната връв. Според системата, разработена от Затучни-Андрос за оценка раждането при седалищно предлежание при резултат под 4 рискът за плода е висок и се препоръчва раждането да протече чрез цезарово сечение. Оценката се прави спрямо брой предишни раждания на жената, срок на бременността, тегло на плода, разширение на шийката на матката при раждането измерени в сантиметри, височина на седалището. Като добър резултат се приема над 11.

Независимо как ще бъде проведено раждането на детето - вагинално или чрез цезарово сечение, бременната следва да бъде приета за наблюдение две седмици преди очаквания термин. Състоянието на плода следва да се следи непрекъснато чрез кардиотокографски монитор и ултразвуково изследване.

След раждането се прави първоначална оценка състоянието на новороденото чрез така наречената скала Апгар, основаваща се на оценка на основните жизнени показатели - цвят кожа, дихателна и сърдечна честота, мускулен тонус, алкално-киселинен анализ на кръвта. При необходимост се правят допълнителни изследвания като ехография, компютърна томография, рядко рентгенография на новороденото при съмнение за счупвания.

При установени увреждания наблюдението на детето продължава с провеждането на специализирани изследвания по време на детската консултация или извън нея.

Лечението на увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване в седалищно предлежание и екстракция на плода се състои в предимно симптоматично лечение спрямо основната патология, като при нужда се продължава с рехабилитация след отшумяване на острия период.

Усложненията настъпват най-често по време на раждането, като цяло имат временен характер, но могат да доведат и до трайни увреждания на плода като парализа на ръката при травма на брахиалния плексус, нарушено образуване на кръвни клетки поради травма на костния мозък, сред най-тежките нарушения инвалидизиращи новороденото са мозъчните кръвоизливи и последващата церебрална парализа.