Увреждания на плода и новороденото от неуточнени и други морфологични и функционални аномалии на плацентата МКБ P02.2

Плацентата е временен орган, който представлява едновременно връзка и бариера между майката и плода. Тя има сложно устройство и търпи развитие заедно с хода на бременността. Формирането на плацентата започва към 3-та седмица на бременността, като от 4. месец плацентата е напълно морфологично развита.

Различаваме две повърхности:

• фетална - обърната към плода, покрита с амнион, на нея личат големите плацентарни кръвоносни съдове и навлиза пъпната връв;
• майчина - изградена от съединителна тъкан и децидуални клетки.

Основната функция, която изпълнява е филтрация на майчината и фетална кръв и снабдяване на плода с необходими за растежа хранителни вещества, кислород и отделяне продуктите от метаболизма в майчината кръв. Чрез перфузията на интервилозното пространство се осъществява преноса на вещества от майчиния кръвоток към плода и отделянето на вещества от плода. Транспортът се осигурява чрез пасивен и активен транспорт в зависимост големината на молекулите. Кръвният ток на плода преминава само в съдовете и капилярите на плацентарните въси, а в интервилозните пространства тече само майчина кръв и така нормално двата кръвни потока не се смесват, което гарантира недопускане на имунологичен конфликт между майката и плода.

В рубриката увреждания на плода и новороденото от неуточнени и други морфологични и функционални аномалии на плацентата са включени състояния засягащи плода и новороденото причинени от:

• плацентарна дисфункция;
• плацентарен инфаркт;
• плацентарна недостатъчност.

Етиологията на тези състояния показва, че се касае за състояния възникнали по време на бременността като хипертония, прееклампсия и еклампсия, анормално прикрепване на плацентата, малформации на плацентата и плацентарните съдове, влиянието на токсични фактори, които водят до промяна в реологията на кръвта - употребата на цигари и алкохол, заболявания на кръвта, захарен диабет у бременната и други.

Плацентарният инфаркт представлява зона на исхемичен инфаркт поради запушване на спиралните артерии на плацентата, различава се зона на фибриноидна дегенерация на трофобласта, а при по-стари инфаркти и поле с калцифициране. Нормално след средата на бременността всяка плацента показва признаци на стареене и дисфункция като към края на бременността по повърхността може да се забележат единични бледи полета, но при плацентарен инфаркт картината е на триъгълна зона на некроза при пресните или на калцификация при старите инфаркти.

Палцентарната недостатъчност се дефинира като неспособност на плацентата да осигури подходяща среда за растежа и развитието на плода. Тя възниква преди термина, в хода на бременността, засяга само определени части на плацентата.

Патогенезата показва, че е налице най-често формиране на множество малко тромби, които прекъсват кръвотока в определен съд и водят до изключване на различни части на плацентата от кръвообращението. Това от своя страна води до непълен обмен между майката и плода и съответно до страдание на плода.

Метаболитните ефекти върху плода са:

• намаляване нивото на глюкоза пропорционално с намалението на кислорода в кръвта;
• намаляване нивото на някои аминокиселини, особено лизин и аминокиселини с разклонена верига - валин, левцин, изолевцин, серин;
• увеличено ниво на хидроксипролин;
• повишено ново на амоняк в околоплодната течност;
• намаляване нивото на дълговерижни полиненаситени мастни киселини.

Най-същественото влияние за плода е намаленото съдържание на кислород - хипоксемия, чиято степен е пропорционална на степента на увреда на вилозното пространство, забелязва се повишено ниво на въглероден диоксид, ацидемия.

Хормоналните промени се представят с потисната функция на щитовидната жлеза, повишено ниво на глюкагон, норадреналин и адреналин, компенсаторно повишена гликогенолиза, водеща след себе си до изчерпване на феталните чернодробни запаси от гликоген.

От страна на кръвта се забелязва полицитемия, повишено ниво на незрели еритроцити с ядра в периферната кръв на плода и с краен ефект повишен вискозитет на кръвта.

От страна на имунологичната система има намаление в нивото на имуноглобулини, поради затруднен пренос от майчината кръв, намаление абсолютния брой на В - лимфоцити, на общия брой на левкоцитите, което води до повишена склонност след раждането на новороденото към инфекции.

От страна на сърдечно-съдовата система поради намаление потока на кръв от пъпната вена компенсаторно се увеличава обемът кръв към сърцето, има повишаване на белодробното съдово съпротивление и увеличаване на дясната камера следнатоварване, повишава се сърдечната честота и се централизира кръвообращението - основното количество кръв се пренасочва към миокард, надбъбречни жлези и мозък. При персистиране на състоянието този компенсаторен механизъм се изчерпва, намалява сърдечния дебит, повишава се централното венозно налягане и има риск от трикуспидална недостатъчност.

Клиниката на увреждания на плода и новороденото от неуточнени и други морфологични и функционални аномалии на плацентата се характеризира с разнообразна картина. При изследване се установяват данни за фетален стрес - първоначално учестена, а по късно забавена сърдечна дейност, намалени движения, аспирация на мекониум. Типично е изоставането на плода в показателите за растеж, при продължително персистиране на състоянието може да се стигне до ретардадиця. При обширни нефункциониращи зони има риск от фетална смърт.

Диференциална диагноза се прави с други състояния водещи до забавен фетален растеж и хипотрофия, преждевременно раждане, увреждания на плода и новороденото от синдром на плацентарна трансфузия и други.

Диагнозата следва да се постави рано - още при първи данни за плацентарна инсуфициенция. При всяко посещение на бременната за ехографско изследване в хода на бременността, освен изследване на плода, следва да се прави оглед и за състоянието на плацентата - плацентарен кръвоток, индекс на амниотичната течност, при нужда амниоскопия за установяване състоянието на плода, кардиотокография на плода. Още по време на раждането в плацентарния период след раждане на плацентата следва да се направи оглед и от двете страни за наличие на инфаркти, добавъчни съдове. След раждането на плода се прави оценка състоянието на новороденото по т.нар. скала Апгар, клинико-лабораторно изследване на кръвта.

Лечението включва терапия на причините, водещи до плацентарна дисфункция, което в същото време и профилактира по-късните усложнения за бебето.