Увреждания на плода и новороденото от предлежаща плацента МКБ P02.0

В рубриката увреждания на плода и новороденото от предлежаща плацента са включени състояния, засягащи бебето в резултат усложнение на бременността.

С термина предлежание на плацентата или плацента превия (placenta praevia) се описва състояние, при което плацентата се развива в долния утеринен сегмент и частично или изцяло закрива вътрешния отвор на цервикалния канал и при раждането плацентата лежи пред плода. Различават се:

• ниско прикрепена плацента - при нея долният й ръб лежи ниско, но не достига вътрешния отвор на цервикалния канал;
• плацента превия маргиналис - долния ръб достига новото на вътрешния отвор на цервикалния канал;
• плацента превия парциалис - при нея долния ръб затваря част от лумена на цервикалния канал, а останалата част се покрива от околоплодните ципи;
• плацента превия централи - центърът на плацентарния диск съвпада с вътрешния отвор на цервикалния канал;
• плацента превия тоталис - плацентата затваря напълно вътрешния отвор на цервикалния канал;
• плацента превия истмикоцервикалис - ай-ниско разположената й част лежи в цервикалния канал, а останалата част в истмуса.

Степени на плацента превия:

• I степен - плацентата е ниско прикрепена, но не достига вътрешния отвор на цервикалния канал;
• II степен - долния ръб на плацентата достига вътрешния отвор на цервикалния канал, но не го покрива;
• III степен - плацентата обхваща частично вътрешния отвор на цервикалния канал;
• IV степен - плацентата обхваща напълно вътрешния отвор на цервикалния канал.

Като етиологични причини за възникването на предлежаща плацента се смятат различни патологични отклонения, засягащи маточната лигавица, които правят невъзможна пълноценната структурната и функционална подготовка на ендометриума, патология в миграцията на оплоденото яйце и неправилна локализация - яйцето може да се заселва първично в ниските отдели при подходящи условия като широк истмус с децидуална реакция.

Плацента превия възниква през втория и трети триместър на бременността като рискови фактори могат да се изтъкнат възраст на бременната над 40 години, предхождащи родоразрешителни операции или аборт, мъжки пол на плода, пушене по време на бременността, мултипариетет, хипертония на бременността.

Структурно предлежащата плацента не се различава от нормалната, но поради тънкия ендометриум в областта на истмуса, тя обхваща по-големи съдови зони и се наблюдава по дълбоко навлизане в мускулната стена в дълбиочина и обхващане на по-големи зони от ендометриума на ширина. Стената на ендометриума изтънява, става къслива , хориални въси прорастват в дълбочина, често има патология от страна на пъпната връв като ципесто прикрепване и други.

Първи признаци на предлежаща плацента са вагинално кървене през втората половина на бременността - най-често след 28-та гестационна седмица. Възниква многократно, на неправилни интервали и с различна интензивност. Явява се без определен повод, без съпътстваща болка. Обяснява се с възникването на контракциите на Бракстън Хикс в края на бременността, които водят до скъсяване и разширяване на истмуса, която плацентата не следва, а околоплодния мехур увлича частично плацентата надолу, водейки до бавно отлепване на плацентата с клинична изява кървене, а самото кървене води до увеличаване на отлепването и ново кървене. Така се формира порочен кръг, който води до бавно отлепяне на плацентата, успоредно с това честото кървене води до анемизиране на бременната и на плода, намалява толерантността на родилката към остри кръвозагуби по време на раждането. Поради нарушените пространствени възможности в долния утеринен сегмент, често има отклонение и в положението на плода като най-често се срещат косите и седалищните предлежания.

Клиниката на увреждания на плода и новороденото от предлежаща плацента включват преждевременно раждане, респираторен дистрес синдром, анемия поради интрапартално кървене у майката, инфекция на новороденото.

Преждевременно раждане е най-честото усложнение от плацента превия. Дължи се на преждевременно отлепяне на неправилно прикрепената плацента и налага мерки за бързо родоразрешение поради риск от интранатална смърт на плода.

Инфекциите на новороденото могат да бъдат вродени или перинатално придобити. Възникват поради комуникация на цервикалния канал с плацентата и възходящо проникване на причинителя.

Анемията на новороденото втората по честота патология у новороденото, възниква рано - дължи се на хроничната кръвозагуба у майчиния организъм, на острата кръвозагуба при преждевременно отлепяне на плацентата, възниква рано - преди седми ден от раждането като може да е налице и веднага след него.

Най-тежкото усложнение, което може да възникне, е синдром при преждевременно отлепяне на неправилно прикрепената плацента. Това може да доведе до асфиксия и интранатална смърт на плода.

Диагнозата на увреждания на плода и новороденото от предлежаща плацента се поставя след преглед от акушер-гинеколог и неонатолог. В анамнезата бременната съобщава за кървене през втората половина на бременността. Положението на плацента следва да се уточни рано с цел профилактиране на усложненията. Всяка бременна с кървене през втората половина на бременността трябва да бъде настанена в болница за наблюдение и установяване причината за кървенето. За установяване положението на плацентата най-лесният и точен метод е ехографията като едновременно се проследява и състоянието на плода.

Диференциална диагноза се прави с други отклонения от страна на плацентата като абрупция и аблация на плацентата, малформации на плацентата.

Лечението се състои при настъпило отлепване на плацентата бързо родоразрешение и при възможност симптоматично лечение на настъпилите усложнения, както у плода, така и у майката.