Увреждания на плода и новороденото от други болести на майката, усложняващи бременността МКБ P01.8

В рубриката увреждания на плода и новороденото от други болести на майката, усложняващи бременността, е включено увреждане на плода поради спонтанен аборт.

Под термина спонтанен аборт се разбира прекъсване на бременността преди 28-та гестационна седмица без желанието на бременната и преди плодът да е станал способен за самостоятелен живот.

Най-общо от медицинска гледна точка абортите могат да се класифицират като спонтанен аборт - без активна намеса, целяща прекъсване на бременността, и предизвикан аборт - с активна намеса целяща умишлено прекъсване на бременността.

Причините за настъпване на спонтанен аборт са разнообразни. От страна на плодното яйце причини за спонтанен аборт са най-често дефекти в сформирането и развитието. В началото на бременността най-голям дял се заема от хромозомните аномалии, бройните аберации и структурните хромозомни промени. Абортивните яйца са негодни за развитие зародиши и плодове, най-често се открива автозомална тризомия и прекъсването на бременността е преди 12-та гестационна седмица.

От страна на бременната могат да се изтъкнат фактори като:

• анатомично обусловени аномалии на гениталната система;
• инфекциозни заболявания в ранните срокове на бременността;
• острия и хроничен микротравматизъм;
• действието на вибрации;
• силен стрес;
• хормонални фактори - недостатъчност на жълтото тяло (корпус лутеум) и фето-плацентарни отклонения.

Ендокринно обусловените аборти могат да бъдат разделени на аборти от обща хормонална инсуфициенция - недостатъчност на естрогени и гестагени, аборти от недостатъчност на жълтото тяло, аборти от хиперандрогения - ниво на 17-кетостероиди над 20 мг/24 часа. Към тази категория може да включим и хабитуалните аборти - повтарящи се спонтанни аборти най-често поради имунологични причини.

Като особени рискови фактори се смятат заболявания на майката - нововъзникнали или предхождащи бременността като захарен диабет - лошо контролирания захарен диабет - т.е нередовен контрол на кръвно-захарното ниво или чести флуктуиращи стойности особено в началото на бременността.

Синдромът на поликистозните яйчници води също до повишен риск от спонтанен аборт и като цяло до трудности в забременяването. Налице са анатомични нарушения в структурата на яйчниците - множество подкорово разположени фоликули, нарушение в нивата на половите хормони, често съпътстващо затлъстяване и инсулинова резистентност. Съвместното действие на всички тези фактори усложняват хода на бременността и водят до спонтанното й прекъсване.

Хипотиреоидизмът води до затруднения в овулацията и ендокринни смущения, които затрудняват забременяването и износването на бременността.

Автоимунните заболявания са голяма група болести, причинени от формирането на автоантитела. Често е припокриването на автоимунните болести и формирането на множество автоантитела, насочени към различни структури на организма. Забременяването и износването на бременността при автоимунни заболявания е рисково и често завършва със спонтанен аборт. Поради наличния имунен конфликт в майчиния организъм се формират нови антитела, насочени към плода.

Инфекциозни заболявания на майката през първия триместър на бременността са рискови за състоянието на плода. Различни вирусни, бактериални и паразитни болести като грип, рубеола, токсоплазмоза и други водят до спонтанен аборт или риск от малформативни изменения.

По времето на възникване на аборта биват ранни - преди 12-та гестационна седмица и късни - след 12-та гестационна седмица.

В хода на развитието на аборта се различават няколко фази:

• заплашващ аборт;
• започващ аборт;
• аборт в ход;
• незавършен аборт;
• пълен аборт.

Особена форма на аборта е т.нар. задържан аборт - missed abortion, при който има загинал и задържан в матката зародиш или плод. При него поради развиване на реакция на майчиния организъм спрямо чуждия генетичен материал, задържаният плод може или да бъде калцифицифициран с развитието на т.нар. фетус папирацеус, или да се предизвика възпалителна реакция с развитието на сериозно дори септично състояние у майката.

Основните увреждания, които настъпват у плода при спонтанен аборт, са спиране на жизнената дейност и последващи автолитични процеси в тъканите и органите. Мъртвият плод трябва да бъде изваден от маточната кухина поради риск от развитието на генерализирана инфекция у майката. В зависимост от срока на бременността и най-вече от размерите на плода се предприемат различни методи - плодораздробяващи операции.

Диференциална диагноза се прави на първо място с преждевременно раждане - прекъсване на бременността от 29-та до 37-та гестационна седмица.

Диагнозата увреждания на плода и новороденото от други болести на майката, усложняващи бременността, се поставя чрез преглед от акушер-гинеколог, бременната обикновено съобщава за предхождащи болки и кървене от влагалището като най-достоверен метод за регистриране състоянието на плода се смята ехографското изследване. При наличен аборт се вижда празен околоплоден мехур, липса на движения на плода, налични автолитични процеси или признаци на калцифициране.

От лабораторните изследвания стойности на човешкия хориогонадотропин под 10 000 UI/l към 8-10-та седмица на бременността е лош прогностичен белег относно запазване на бременността. След 14-та гестационна седмица като прогностичен показател се ползва човешкия плацентарен лактоген.

Лечението на спонтанен аборт във възвратимите стадии на аборта - започващ и заплашващ аборт, включва:

• строг постелен режим на бременната;
• ляво странично положение;
• прекъсване на половия живот;
• приложение на токолитици - селективни бета-2 адреномиметици, витамини А, Д, Ц, фолиева киселина, малки дози спазмолитици;
• при повишен маточен контрктилитет малки дози седативи;
• след изясняване хормоналния профил се прилагат прогестеронови препарати.

При истмико-цервикална недостатъчност се извършва серклаж - прошиване на маточната шийка с цел задържане на плода до достигане на белодробна зрелост като най-често свалянето е 37-38-та гестационна седмица.

В невъзвратимите стадии - прогресиращ аборт - целта вече е отстраняване на загиналия плод или остатъците от него от маточната кухина. При задържан аборт - missed abortion е необходимо евакуиране на съдържимото на плода поради риск от смущения в кръвосъсирването и развитието на консумативна коагулопатия. При прогресиращ аборт по-голям от 12-та гестационна седмица, протичащ без застрашаващи кръвотечения, се препоръчва спонтанното изхвърляне поне на по-голямата част от плодния сак. Ако маточните контракции са слаби, се прилага стимулация с утерокинетици, а кухината на матката трябва да се кюретира. Задължително се прилага профилактика с широкоспектърни антибиотици в следващите дни след процедурата.