Тромбемболия, акушерска МКБ O88.2

Тромбемболия, акушерска представлява сериозно и дори фатално усложнение в акушерството, при което има много висока смъртност.

Характеризира се със запушване на белодробната артерия вследствие попадане на тромб в нея.

Белодробната емболия представляват една от основните причини за заболеваемост и смъртност при бременните.

По-често белодробен тромбемболизъм се наблюдава като усложнение в следоперативния период, т,е при пациентки, които се претърпели оперативно родоразрешение.  

Рискови фактори за тромбемболия, акушерска са затлъстяването, тютюнопушене, употреба на контрацептиви, застой при продължително пътуване и други.

При тромбемболия, акушерска тромбите произхождат от дълбоката венозна система на долните крайници или тазовите венозни на бременната. 

Посредством кръвния ток тромбите достигат белодробното русло, като големите тромби спират при разклонението на белодробните артерии или главните им разклонения, а по-малките спират в малките белодробни съдове.

Когато се запушат над 50% от белодробното кръвообръщение настъпва остра десностранна сърдечна недостатъчност.  

Вследствие на запушването на белодробните съдове се нарушава дифузията на кислород и въглероден диоксид между въздуха в алвеолите и капилярната.

Клиничната картина при тромбемболия, акушерска зависи от големината на тромба и големината на клона, който запушва.

При по-големи емболи се наблюдава диспнея, тахипнея, торакална болка, тахикардия, кръвохрак, фебрилитет, плеврален излив при тежките случаи може да се развие шок. Кръвното налягане може да е нормално, но обикновено е понижено. Pа налягане на О2 е понижено. При малки емболи клиничната изява може да е много бедна.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, образните изследвания, ЕКГ, лабораторните изследвания, доказване на ембола.

От лабораторните изследвания се установяват хипоксемия, хиперкапния и метаболитна ацидоза. Леките случаи могат да покажат лека хипоксемия и хипокапния.

Образните изследвания, предимно рентгенографията на гръдния кош може да бъде нормална или да покаже триъгълно засенчване, чийто връх е свързан с белодробния хилус.

Диференциална диагноза се прави с белодробен оток, пристъп на астма, спонтанен пневмоторакс, инфаркт и други.

Лечението при белодробна емболия,акушерска не е лесна задача.

Необходимо е  да се осигури на адекватна вентилация (при необходимост итубация и изкуствено дишане), прилагане на седиращи медикаменти и медикаменти оказващи влияние над съдовия спазъм.

Необходимо е да се започне болусно внасяне на хепарин и инфузия на други лечебни вещества.