Дълбока флеботромбоза в послеродовия период МКБ O87.1

Тромбофлебитът представлява общо понятие, което включва редица патофизиологични и патобиохимични процеси във венозната система, изявяващи се с разнообразна клинична проява.

Дълбока флеботромбоза в послеродовия период е едно от най-сериозните усложнения, което може да се наблюдава.

При него има реална опасност за живота на родилката.

Според международната класификация на болестите се различават повърхностна тромбоза и тромбофлебит и дълбока тромбоза и тромбофлебит.

Към дълбока флеботромбоза в послеродовия период принадлежат:

• Дълбока венозна тромбоза, послеродова.
• Тазов тромбофлебит, послеродов.

Предразполагащи фактори за дълбока флеботромбоза в послеродовия период са:

• Хиперсъсирваемостта на кръвта по време на бременност.
• Наличието на прееклампсия с отоци по долните крайници.
• Високи стойности на естрогени (особено при екзогенно внасяне на такива).
• Вътрематочни манипулации.
• Налични тромбоемболични заболявания в миналото.

Дълбокият тромбофлебит има склонност да емболизира, понеже по-често се представя като флеботромбоза.

За разлика от повърхностния тромбофлебит при дълбокия тромбът по-лесно се откъсва.

Тромбозата от маточната вена може да се разпространи по вена илиака комунис и феморалната вена. В резултат на прибавената инфекция се развива тромбофлебит и съответния долен крайник се подува, става болезнен, променя цвета си (на виолетов), особена форма е т.нар. флегмазия алба доленс, при която кракът е подут и болезнен, но кожата е бледа.

Септичният тазов тромбофлебит възниква след акушерска патология или постоперативно – при инфекции на тазовите органи, меките тъкани и на перитонеума.

При дълбокия тромбофлебит се явяват болки, субфебрилна температура и ускорен пулс.

Послеродовият метафлебит възниква при тежки утеринни инфекции. Към типичните симптоми за една маточна инфекция се прибавят и специфични за заболяването белези като персистиращ субфебрилитет, неповлияващ се от проведено антибиотично лечение, ускорен пулс.

Клиничната симптоматика на последоровия тромбофлебит се проявява обикновено на 5-6 ден и в самото начало е дискретна: тежест в долната част на корема, смущения в уринирането и дефекацията, метеоризъм, запек.

Пулсът е значително ускорен с повишена температура, която не се влияе от антибиотици. Проявя се още тахикардия, безпокойство, немотивиран страх.

Сериозно усложнение на тромбофлебита е белодробният тромбемболизъм, който започва внезапно и протича много драматично и е резултат на емболни разсейки. Рискът от развитие на белодробен тромбемболизъм е по-голям при оперативно раждане, но той съществува и при физиологично протекла бременност.

Малките емболи в белите дробове протичат със задух, кървави храчки и болки в гръдната кост.

Масивната емболия дава бурна клинична картина – остра болка, силен задух, студена пот. Обикновено изходът е летален.

Диагнозата на дълбока флеботромбоза в послеродовия период не е лесна задача. Голямо значение имат огледа, клиничната картина и извършването на някои специфични изследвания.

Съвременните диагностични методи при дълбоки тромбози са:

• Изотопна флебография.
• Ултразвукова флуометрия.
• Компресивна плетизмография.
• Ксерорадиография.

Методите на лечение на венозните усложнения в следродилния период са два: консервативен – медикаменти, физиотерапия и оперативен.

При дълбок тромбофлебит се започва веднага лечение с хепарин с дозировка 20000-30000 Е/24 h.

Продължителността на лечението е не по-малко от 7 дни, а режимът е постелен.

При жени родилки с повишен риск от развитие на тромбофлебит профилактиката с хепарин е необходима.

Дълбоката флеботромбоза в послеродовия период при своевременна и диагноза и адекватно лечение имат благоприятна прогноза.

Масивната белодробна емболия има лоша прогноза.