Шок в хода на или непосредствено след раждането и родоразрешаването МКБ O75.1

Шок в хода на или непосредствено след раждането и родоразрешаването представлява рядко, но животозастрашаващо усложнение, което може да се наблюдава непосредствено след раждането и родоразрешаването.

Към шок в хода на или непосредствено след раждането и родоразрешаването принадлежи акушерски шок.

Шокът представлява остро нарушение в хемодинамиката, което се характеризира с нарушение в микроциркулацията, което хипопефузия на тъканите с последваща хипоксия.

Различават се следните видове шок:

• Хиповолемичен или хеморагичен.
• Кардиогенен.
• Дистрибутивен (включва анафилактичен, неврогенен и септичен шок).
• Обструктивен шок.

Хиповолемичният или хеморагичния шок се дължи на намаляване на циркулиращия обем кръв, което може да се дължи на тежка дехидратация, изгаряне или масивна кръвозагуба.

Кардиогенният шок се дължи на различни заболявания, които нарушават нормалното функциониране на сърцето.

Дистрибутивният шок се дължи на нарушение в разпределението на минутния обем поради неадекватна функция на съдовата система.

Обструктивният шок се наблюдава при пневмоторакс, перикардна тампонада, белодробен тромбемболизъм и други.

В акушерството най-често се срещат хиповолемичния и септичният шок.

Шок в хода на или непосредствено след раждането и родоразрешаването включва хиповолемичен шок.

Хиповолемичен шок е най-често срещания шок в акушерската практика, като най-честата причина е хеморагията непосредствено след раждането и родоразрешаването.

Шокът се характеризира с три последователни стадия на протичане.

1) Стадии на компенсация, който се характеризира с бледи и студени крайници, наличие на тахикардия около 100 удара в минута, сравнително нормално кръвно налягане, олигурия, като съзнанието на пациентката е запазено.

2) Стадии на декомпенсация бледи, потни и студени крайници, тахикардия над 120 удара в минута, хипотония, задух, олиго до анурия, запазено съзнание, но налична обърканост и напрегнатост.

3) Необратимата фаза на шока се характеризира с лепкава, цианотична, студена кожа, брадикардия, тежка хипотония, коагулационни нарушения, апнея, гърчове, симптоматика на полиорганнна недостатъчност.

За диагнозата хиповолемичен шок основно значение има клиничната картина, лабораторните показатели, АКС, промяната в пулса и кръвното налягане, нарушение в дишането.

Лечението при хиповолемичния шок има за цел:

• Да се коригира хиповолемията и да се нормализира тъканната перфузия.
• Поддържане на адекватно кръвно налягане и сърдечна честота.
• Прилагане на кислород за нормалната оксигенация на тъканите.
• Контрол на хемостаза, с цел да се установят евентуални нарушения.
• Профилактика против евентуална последваща инфекция.
• Контролиране на АКС.

Лечението при хиповолемичният шок трябва да бъде комплексно, съобразено с механизмите на възникването.

1) За предотвратяване на болката се прилагат аналгетични средства.

2) Съществен момент в лечението е щателно кръвоспиране и кръвопреливане, съответно на загубената като количество кръв. Вливат се също плазмозаместващи средства. Препоръчва се преливаната кръв да бъде прясна.

3) За преодоляване на ацидозата и коригиране на алкално-киселото равновесие се въвежда натриев хидроген карбонат 8,4 %.

4) При нарушение на йонното равновесие се прилагат калциев глюконат при намалено съдържание на натрий и повишено съдържание в кръвната плазма на калий.

5) При липса на адекватно отделяне на урина се стуимулира уренирането с венозни вливания и диуретици.

6) При намаляване на протеина се компенсира с вливането на плазма, хуман албумин и др.

7) Въвеждат се витамини от група В и С и енергетичен материал за организма.

В преагоналния стадии се прави пряк сърдечен масаж, изкуствено дишане, вливат се кортикостероидни разтвори.

Шок в хода на или непосредствено след раждането и родоразрешаването включва септичен шок.

Септичният шок представлява сериозно състояние, което се характеризира със значително намаляване на кръвното налягане, което се дължи на инфекция, която може да бъде локална или генерализирана.

Причините за възникването на шока са предимно ендотоксини отделяни от Грам (-) и екзотоксини от Грам (+), които предизвикват ендотелно увреждане, повишаване на пропускливостта на съдовете, вазодилатация и последваща хипотония.

Клиничната картина при септичния шок се характеризира с три фази:

• I-ва фаза се характеризира с промяна на съзнанието, тахикардия, тахипнея, тежка вазодилатация, тежка хипотония, намалена ПСР и други.
• II-ра фаза се характеризира с вазоспазъм засягащ периферните съдове, цианоза, олигурия, повишена ПСР и други.
• III-та фаза нарушено съзнание, анурия, дисеминирана интравазална коагулопатия, мултиорганна недостатъчност.

За диагнозата септичен шок основно значение има температура над 38 С, наличен инфекциозен източник, хипотония.

Лечението при септичен шок включва откриването на източника и третирането му с подходящи антибиотици.

Подобряване на циркулацията и перфузията на органите и тъканите, посредством вазоактивни лекарства.

Поддържане на дихателната система с цел профилактика възникването на дихателна недостатъчност.

Приложение кортикостероиди, осъществяване на имунотерапия.