Дълбока флеботромбоза по време на бременността МКБ O22.3

Дълбока фреботромбоза по време на бременността представлява заболяване, при което се формира тромб в лумена на вена на дълбоката (субфасциална) венозна система. Това предизвиква се вторична възпалителна реакция, която постепенно обхваща тромба, венозната стена и перивенозните тъкани (тъканите, разположени около вената).

Причините за възникване на дълбоката флеботромбоза по време на бременността са промените на венозните съдове по време на бременност и образуване на тромб във венозната система.

Промените, които се наблюдават във венозните кръвоностни съдове по време на бременност са намаляване на тонуса на венозната стена, разрехавяване на стената и разширяване на лумена на вената.

Тези промени са по-изразени там където налягането е по-високо – в областта на долните крайници, влагалището и вулвата, в областта на малкия таз.

Създават се условия за образуване на тромби и повишаване на риска за бременната жена.

Формирането на тромб във венозната система е резултат на взаимодействието на много фактори, групирани от Вирхов (1856 г.)в класическата триада на Вирхов:

• Увреждане на съдовата стена.
• Забавяне на венозния кръвен ток (веностаза).
• Повишена съсирваемост (хиперкоагулобилитет).

Развитието на дълбоката флеботромбоза по време на бременност минава през три фази:

1. Акутна (остра) фаза – първата седмица на заболяването.
2. Субакутна фаза – от 7-я до 30-я ден.
3. Хронична фаза – след 30-я ден.

По време на хроничната фаза се осъществява реканализация на тромба, което води до възстановяване проходимостта на венозната магистрала, но морфологията на венозните стени и клапи остава увредена, а функцията им – инсуфициентна.

Клиничната картина при дълбоката флеботромбоза по време на бременността се характеризира с:

• Оток на крайника – най-важния симптом; отокът е мек, кожата над него е топла и ливидна на цвят, при натиск върху отока остава тръпчинка, увеличава се в изправено положение и намалява в легнало положение. Отокът на долните крайници започва с едем (оток) около глезените (парамалеоларно), след което се обхваща крайника дистално от обтурацията на съда.
• Субфебрилитет – увеличаване на температурата (симптом на Михаелис).
• Тахикардия – ускоряване на сърдечната дейност (симптом на Малер).
• Болка на крайника.
• Повишена кожна температура.
• Зачервяване или цианоза на крайника.

Бременната жена се оплаква от трудна подвижност, напрегнатост на засегнатия крайник, разлика в обиколката на двата крайника.

Съществуват и нетипични форми на дълбока флеботромбоза. Те са:

• Флегмазия церулеа доленс (phlegmasia ceorulea dolens) – най-тежката форма на дълбока флеботромбоза, описана от Gregorie през 1938 г. Развива се остро и бързо с поява на оток, цианоза, студенина на крайника, болка.
• Флеботромбоза на вена субклавия (синдром на Pagett-Schrotter) – свързано с травма на магистрална вена в областа на клавикулата (ключицата – кост от рамения пояс).
• Флеботромбоза на кухите вени.

За диагнозата дълбоката флеботромбоза по време на бременността основно значение имат флебографията, ултразвуково изследване (Doppler, Duplex Dopller), плетизмографските методи – импедансна и въздушна плетизмография.

Диференциална диагноза на дълбоката флеботромбоза по време на бременността се прави с лимфедем, постравматичен оток, оток вследствие на компресия на дълбоки магистрални съдове, флеболимфедем.

Усложненията, които могат да се наблюдават при дълбоката флеботромбоза по време на бременността са белодробна тромбоемболия и посттромбофлебитен синдром.

Лечението на дълбоката флеботромбоза по време на бременността може да бъде оперативно или неоперативно.

Неоперативно лечение – тромболитична (фибринолитична) терапия, антикоагулантна терапия.

Поради риск за бременността се избягва оперативното лечение (тромбектомия – отстраняване на тромба).