Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия МКБ O07.7

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия представлява сравнително рядко срещано, но тежко усложнение.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия може да се наблюдава при всички видове аборт.

Емболията е много сериозно усложнение, тя пряко застрашава живота на болната и нерядко завършва с фатален край.

I) Спонтанен аборт включва:

a)Ранен аборт (едноетапен):

• Заплашващ аборт.
• Започващ аборт.
• Прогредиентен аборт.
• Инкомплетен аборт.
• Комплетен аборт.

b)Късен аборт (двуетапен):

• Аборт тип раждане.
• Аборт тип цервикална недостатъчност.

c)Задържан аборт (ранен и късен).

d)Хабитуален аборт (ранен и късен).

e)Септичен аборт(ранен и късен).

II) Изкуствен аборт включва:

• Аборт по желание.
• Аборт по медицински показания.
• Криминален аборт.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия включва въздушна емболия.

Въздушна емоболия есъстояние, при което се наблюдава проникване на въздух във венозната система чрез спонтанно навлизане при негативно налягане във вената, или чрез активно въвеждане.

В акушеро-гинекологичната практика въздушна емболия може да възникне поради нахлуване на въздух през отворените маточни вени в плацентарното място при аборти и при мануална екстракция на плацентата, цезарово сечение, прилагане на вакуумекстрактор, продухване на маточните тръби и други.

Водеща роля при въздушната емболия играе образуването на кървава пяна в дясната половина на сърцето. Образуваната пяна тампонира белодробния ствол, през който не може да преминава кръв, по този начин се получава ефект на масивна белодробна емболия.

Съществено значение има и проникването на въздушни мехурчета в малките белодробни артерии, където те се стабилизират поради обвиването им от плазматичен белтъчен слой и водят до съдов спазъм, дегранулация на мастоцитите с отделяне на хистамин, образуване на тромбоцитни агрегати и локално вътресъдово съсирване.

Тежестта на въздушната емболия колерира с количеството проникнал въздух в съдовата система.

Количество, по-голямо от 100-150 ml може да предизвика смърт .При въздушна емболия клиничната картина се изразява с цианоза, диспнея), шок или внезапна смърт.

Аускултация на сърцето може да се установи и характерният „шум на воденично колело", дължащ се на нахлулия въздух в дясната камера. Смъртта обикновено настъпва в рамките на няколко минути.

За диагнозата основно значение има клиничната картина, аскултацията при която се установява характерния шум.

Лечението се изразява в обръщане на болния в ляво странично положение, за да се отстрани въздушният тампон от пътя на кръвта към белодробната артерия. Инхалирането на 100% кислород се оказва полезно и поради факта, че причинява бърза абсорбция на въздуха.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия включва амниотична емболия.

Амниотичната емболия представлява рядко срещано усложнение с честота около 1:30000.

Амниотичната емболия представлява състояние, при което във венозната система на бременнатана навлиза околоплодна течност и други съставки от фетуса като мекониум, верникс, епидермални клетки и други. Амниотичната течност съдържа и много биологично активни вещества, които също оказват съществено влияние.

В случаите когато амниотичната течност съдържа мекониум и други формени елементи настъпва истинска емболизация на белодробните съдове. При тези случаи прогнозата е много сериозна.

Поради наличие на множество биологично активни субстанции, които се намират в амниотичната течност в последствие може да се развие на дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК синдром).

Клиничната картина при това заболяване се характеризира с диспнея, тахипнея, цианоза, кашлица, белодробен оток, нарушения на съзнанието гърчове, кома, последвана от смърт.

Когато пациентката не загине, вследствие на биологично активните субстанции в амниотичната течност се развива ДИК синдром с тежки кръвоизливи, който също е пагубен. Смъртността при амниотична емболия е над 80 %.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, образните изследвания, лабораторните изследвания.

Диференциална диагноза се прави с белобробна тромбемболия, сърдечна недостатъчност, руптура на матката, еклампсия и други.

Лечението включва осигуряване на адекватна вентилация, при необходимост итубация, прилагане на кортикостероиди и медикаменти оказващи влияние над съдовия спазъм, инфузия на различни лечебни вещества.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия включва белодробна тромбемболия.

Белодробната емболия е заболяване, което се характеризира със запушване на белодробната артерия вследствие попадане на тромб в нея.

Белодробната емболия представляват една от основните причини за заболеваемост и смъртност при пациентите.

Белодробна тромбемболия, макар и рядко може да се развие и след аборт.

Клиничната картина зависи от големината на ембола и големината на клона, който запушва. При по-големи емболи се наблюдава диспнея, тахипнея, торакална болка, тахикардия, кръвохрак, фебрилитет, плеврален излив при тежките случаи може да се развие шок. Кръвното налягане може да е нормално, но обикновено е понижено. Pа налягане на О2 е понижено. При малки емболи клиничната изява може да е много бедна.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, образните изследвания, ЕКГ, лабораторните изследвания, доказване на ембола.

Диференциална диагноза се прави с белодробен оток, пристъп на астма, спонтанен пневмоторакс, инфаркт и други.

Лечението включва осигуряване на адекватна вентилация (итубация и изкуствено дишане), прилагане на седиращи медикаменти и медикаменти оказващи влияние над съдовия спазъм (допамин или добутамин), болусно внасяне на хепарин, инфузия на други лечебни вещества.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с емболия включва септична или септикопиемична емболия.

Септична емболия представлява вид емболия, при която е налице бактериална инфекция. Подобно на други емболии, септичната емболия може да бъде фатална.

Тя е рядко срещано състояние, което можед да се наблюдава след аборт. Състоянието е много тежко и може да има фатален край.

Микроби, които могат да доведат до широко разпространение на септични емболи е Fusobacterium necrophorum, както и грам-отрицателни анаеробни бацили.

Най-често септичните емболи произхождат от извънбелодробна места, които са били инфектирани за определен период от време.

Заболяването е възможно да настъпи и мълниеносно или може да се развие след един известен период от време.

Клиничната картина е специфична и много тежка. Наблюдават се отпадналост, безпокойство, абнормно висока температура със стойности 40 С, ускорен пулс над 160 уд/мин.

Лицето на пациентката има страдащ вид, очите са блестящи, устните са напукани, езикът обложен. Дишането е затруднено и повърхностно, наблюдава се цианоза.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението се провежда по принципа на извънредно тежките възпалителни заболявания.