Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с продължително или масивно кръвотечение МКБ O07.6

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с продължително или масивно кръвотечение представлява сравнително рядко срещано състояние, при което може да се наблюдават живото застрашаващи кръвоизливи.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с продължително или масивно кръвотечение може да се наблюдава при всички аборти (както спонтанни, така и изкуствени) и представлява тежко усложнение, което може да застраши пряко живота на бременната.

Той включвапродължително и масивно кръвотечение вследствие на афибриногенемия, синдром на дефибринация, вътресъдова коагулация.

За разбирането на друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с продължително или масивно кръвотечение е необходимо познание свързано с видовете аборт. Различават се спонтанен и изкуствен аборт.

I) Спонтанен аборт включва:

a)Ранен аборт (едноетапен):

• Заплашващ аборт.
• Започващ аборт.
• Прогредиентен аборт.
• Инкомплетен аборт.
• Комплетен аборт.

b)Късен аборт (двуетапен):

• Аборт тип раждане.
• Аборт тип цервикална недостатъчност.

c)Задържан аборт (ранен и късен).

d)Хабитуален аборт (ранен и късен).

e)Септичен аборт(ранен и късен).

II) Изкуствен аборт включва:

• Aборт по желание.
• Aборт по медицински показания.
• Kриминален аборт.

Продължително или масивно кръвотечение се дължи най-вече на афибриногенемия, синдром на дефибринация, вътресъдова коагулация.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с продължително или масивно кръвотечение включва афибриногенемия.

Афибриногенемия е наследствено заболяване, при което се наблюдава липса на фибриноген в кръвната плазма.

По своята същност това е изключително рядко срещано заболяване, което се унаследява по автозомно-рецесивен начин.

Много харакрерно за този тип заболявания е, че при всяко нараняване се провокира кръвотечение, което може да бъде с различна интензивност.

При наличие на това заболяване при осъществяването на аборт могат да се наблюдават продължителни и масивни кръвотечения, които могат да застрашат пряко живота на бременната.

За диагнозата с основно значение имат установяване на нарушения в хемостазата, липса на фибриногена в кръвната плазма при наличие на нормален брой на тромбоцитите.

Лечението на афибриногенемия и хипофибриногенемия се изразява в преливане на плазма и фибриноген в количество зависимост от състоянието на пациента.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с продължително или масивно кръвотечение включва дефибринация и вътресъдова коагулация.

ДИК синдром (Дисеминираната интравазална коагулация) е придобита хеморагична диатеза. ДИК синдромът е комплексно хемостазно нарушение, което се среща при разнообразни болестни процеси.

Заболяването може да се наблюдава след аборт и при различни акушерски усложнения като емболии от околоплодната течност, преждевременно отделяне на плацентата и други.

Характерно за заболяването съпровождащата процеса консумация на плазмени фактори на кръвосъсирването, която се последва от масивен кръвоизлив.

Дисеминираната интравазална коагулация се характеризира с три последователни фази:

• Фаза на хиперкоагулация.
• Фаза на фибринолиза.
• Фаза на хипокоагулация.

През първата фаза се наблюдава  патологичното активиране на системата на кръвосъсирване, вследствие на което се образуват микротромби в цялата кръвоносна система, нарушение на микроциркулацията на различни органи и развитие на многоорганна недостатъчност.

През втората фаза увеличеното кръвосъсирване се компенсира посредством активиране на фибринолитичната система, която разгражда образувалите се тромби.

През третата фаза ес наблюдава изтощаване на системата на кръвосъсирване с изконсумиране на факторите на кръвосъсирване и фибринолиза през първите две фази. Наблюдава се намалена или липсваща коагулация, с масивни кръвоизливи в различни тъкани и органи.

Клинично заболяването може да се прояви след аборт като продължително или масивно кръвотечение, при което има сериозна опасност за живота на пациентката. Необходимо е да се предприемат спешни мерки, тъй като в противен случай фаталния край е сигурен.

За диагнозата значение имат както клиничната картина така и лабораторните изследвания (тромбоцитопения, понижение на фибриногена и АТ III, наличие на фибриногенови мономери, доказване на фибрин-фибриногенни разпадни продукти).

Лечението зависи от фазата, в която се намира заболяването, прилага се хепарин, AT III, прясно замразена плазма.

При всички заболявания, при които има опасност от ДИК, трябва да бъде проведена хепаринова профилактика.