Ендометриална аденоматозна хиперплазия МКБ N85.1

Под термина ендометриална аденоматоза хиперплазия се има в предвид разрастване на лигавицата на матката с увеличен брой на жлезите и архитектурална и цитологична атипия.

Измененията могат да бъдат локални или дифузни, но атипичните клетки не инвазират базалната мембрана.

Ендометриалната аденоматозна хиперплазия е преканцероза, като в около 22% от случаите се развива ендометриален карцином.

Към ендометриална аденоматозна хиперплазия принадлежи хиперплазия на ендометриума, атипична.

За развитието на аденоматозна хиперплазия е необходимо в женския организъм да има повишено естрогеново въздействие, без достатъчно прогестерон.

Някои жени, с по-висок риск за развитието и са например:

• нераждали жени;
• с ранно настъпило менархе (първа менструация);
• с наднормено тегло;
• с поликистозни яйчници;
• с късно настъпила менопауза;
• със захарен диабет;
• приемащи естрогени и други.

Клиниката при ендометриална аденоматозна хиперплазия е разнообразна. Някои жени се оплакват от неправилни маточни кръвотечения (между две менструации, след менопаузата, обилно менструално кървене). Други пък обратното-имат аменорея (липса на менструация). При някои има болка при полов акт.

Диагнозата се поставя от акушер-гинеколог.

При физикалното изследване се установява увеличена матка. Хистерометрията показва намалени размери на маточната кухина. С ехография може да се измери дебелината на ендометриума. Най-показателното изследване е сепарираното маточно абразио, с последващо хистологично наблюдение.

Лечението при ендометриална аденоматозна хиперплазия е различно, в зависимост от възрастта и степента на изява на симптомите.

При млади момичета обикновено се предприема хормонално лечение с естроген-прогестеронови комплекси за половин година.

При полово зрели жени може да се предпише същото лечение, или да се направи клиновидна резекция на яйчниците за осигуряване на редовна овулация.

След и преди менопаузата и при нисък оперативен риск най-сигурното лечение е кюретаж на ендометриума или премахването на матката - хистеректомия.

При висок оперативен риск може да се постави интраутеринен песар, отделящ левоногестрел (например спирала Мирена) или да се постави медроксипрогестерон-депо.