Други уточнени възпалителни болести на женските тазови органи МКБ N73.8

Други уточнени възпалителни болести на женските тазови органи се срещат рядко.

Анатомо-физиологичните особености на детските гениталии и намалената им биологична защитаспособстваза развитието на различна микробна флора. Децата по-често боледуват от инфекциозни болести, което се свързва с несъвършенна им имунна система. Към това се добавя и по-честата им грешка в хигиената на ано-гениталната област.

В латентният период (период без още изразена клиника) по-податливи на инфекция поради слабата си естрогенизация са външните гениталии.

Плътна запушалка на цервикалния канал предпазва матката и яйчниците от възходяща инфекция. С настъпването на менструацията и измененията под яйчниковите хормони се увеличават възпалителните заболявания на вътрешните гениталии.

Към други уточнени възпалителни болести на женските тазови органи принадлежат неспецифични инфекциозни заболявания:

Неспецифичните вулвовагинити (възпаления на външните гениталии и влагалището) най-често се предизвикват от смесена пиогенна (гнойна)флора без да преобладава някакъв конкретен причинител, която се установява посредством културелно и микробиологично изследване.

Най-често детето търси лекарска помощ 1-2 седмици след началото на заболяването, когато майката установява течението или зачервяване на вулвата. Понякога детето се оплаква от сърбеж, парене и болка при уриниране. При оглед на външните половиоргани се установява зачервяване и оток на вулвата и видимата влагалищна стена. Течението зависи от стадия и изразеността на възпалението и може да е оскъдно серозно до профузен гноен ексудат. Видът на течението е със слаба диагностична стойност и се налага винаги да се прави микробиологично изследване за доказване на причинителя. Диагнозата и лечението се основава на анамнезата (разпита), обективното изследване и микробиологично изолирания причинител.

Вулвовагинити в резултат на лоша лична хигиена. За лоша хигиена се говори когато околоаналната област не се почиства след дефикация, употреба на замърсено бельо или с нечисти ръце и съдове се прави тоалет. В тази насока благоприятстват и диетични грешки с развитие на разтройство или чревни инфекции. Друг пример е неправилно обучение на децата за спазване на хигиената - например след дефикация избърсването се прави с тоалетна хартия отпред назад (вулва - анус), никога в обратна посока, тъй като нормалните обитатели в червата са много трудно податливи на лечение.

Респираторни инфекции - често детето посредством ръцете си може да пренесе инфекция от гърлото и носа към вулвата. Като често се откриват златистият стафилокок и хемолитичният стрептокок, които изискват своевременно етиологично лечение.

Кожни инфекции (фоликулити, цирей, панарициум - възпаление на около нокътното ложе поради дърпане и избутване на кожични) и инфектирани кожни наранявания, от които детето може да пренесе към гениталиите. При такива случаи се обяснява на детето да не разчесва инфектираното огнище и да мие ръцете си преди и след уриниране.

Вулвовагинит в резултат на уроинфекции - наблюдава се при анатомични промени, отклоняващи част от урината към влагалището. При неспецифичен вулвовагинит попадането на урина върху възпалената вулва може да предизвика чувство за парене и болка при урениране и неправилно да се приема за уроинфекция.

Същевременно урината при децата е контаминирана от флората на вулвата установено при микробиологично изследване, което може да наложи при специални условия вземане на урината с катетър. За това преди да се приеме диагнозата уроинфекция се прави гинекологичен преглед на детето. Инфекцията на долните отделителни пътища може да възникне и вторично в резултат на нелекуван вулвовагинит, което се обяснява с близкото им разположение и общия им онтологичен произход.

Вулвовагинит, причинен от чревни паразити - то се срещс при малките момиченца много често в резултат на появата на острици. Като заразяването се получава от зрели яйца, намиращи се в домашния прах, по пода, почвата, по замърсени играчки и предмети. При чесане се нарушава целостта на кожата и се благоприятства възникването на вулвовагинит и околоанални фисури (цепки). За диагнозата е важно откриването на яйца от паразити и острици. Инфекцията може да бъде изключена след лечение при получаване на 3 отрицателни проби от лабораторното изследване. Необходимо е лечение и на останалите членове на семейството, а вулвовагинитът се лекува по общите правила.

Вулвовагинит в резултат на чуждо тяло във влагалището на детето - като майката обикновено не знае и детето не и съобщава този факт. Настъпва гноевидно течение с кървави примеси и неприятна миризма. За диагнозата освен оглед на външните гениталии се осъществява и вагиноскопия или бимануална палпация. Отстраняване на чуждото тяло се осъществява след анестезия и тоалет на гениталиите. Посредством детски валви и пинцети се изважда чуждото тяло. Следва лечение на неспецифичния вулвовагинит.

Изисква подобряване първо на хигиената, като майката трябва да приучва детето си към контрол на хигиената - всяка вечер да измива гениталиите си, да сменя бельото си, посоката на измиване е от вулвата към ануса, като пос ъщият начин е и избърсване с тоалетна хартия (отпред - назад).

За облекчаване на оплакванията при други уточнени възпалителни болести на женските тазови органи се препоръчва 10 дни бани със смрадлика - 1 супена лъжичка на 1 литър вода, бани с калиев перманганат 15 капки 2% разтвор в 1л. вода. След подсушаване на вулвата след банята се намазва с епителизиращи мехлеми съдържащи витамин А и Д.

Ако от това лечение няма ефект се преминава към използване на широкоспектърни антибиотици. Като курсът на лечение е от 7-10 дни.

Характерно е, че вулвовагинитите могат да рецидивират (повторяемост), затова могат да се повиши защитните сили на влагалището с млечна киселина 1мл в 250мл вода. Промивката се прави с тънък катетър и спринцовка. Могат да се приложат и локално естрогени за засилване на влагалищната защита. Но не трябва да се прекалява и предозира поради възможни появи на маточни кръвотечения. Прилага се при назначаване от акушер-гинеколог.