Везикоинтестинална фистула МКБ N32.1

Везикоинтестиналната фистула е състояние, на патологична комуникация между пикочния мехур и червата.

Според отдела, в който се развива фистулата се подразделя на коловезикална (най-честата), ректовезикална, илиовезикална и апендиковезикуларна.

Везикоинтестиналната фистула може да бъде вродено състояние или да се дължи на някое от следните заболявания:

• тежък цистит;
• хронични възпалителни заболявания на пикочния мехур или червата (като хроничен улцерозен колит, болест на Крон, хроничен атрофичен цистит, дивертикулит);
• голям жлъчен камък, попаднал в червата;
• рак на пикочния мехур или червата;
• ятрогенно при извършване на диагностични и лечебни процедури (цистоскопия, поставяне на метален уринарен катетър и други);
• следоперативно и други.

Клиничната изява на везикоинтестиналната фистула е предимно от страна на пикочополовата система. Оплакванията включват болка ниско в корема, често уриниране, дразнене и болка при уриниране и тенезми (болезнени непродуктивни напъни за уриниране). Освен това може да се октирят патологични фекалентни примеси в урината, пневматурия (въздушни мехурчета в урината), хематурия (кръв в урината). Самата урина има зловонна миризма. Рядко пациентът се оплаква от изтичане на урина от ректума.

Диагнозата везикоинтестинална фистула се поставя въз основа на анамнестичните данни и обективната находка. Прави се изследване на урината за установяване на патологичните примеси. От диагностичните процедури се предприемат контрасни рентгенови изследвания на пикочния мехур и червата, цистоскопия, колоноскопия, лапароскопия и други.

Лечението е предимно хирургично, с резекция на засегнатото черво и поставяне на временен уринарен катетър.