Остра бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N17.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Внезапното увреждане на реналната функция, с неясна етиология, при което се получава задръжка на течности в организма и затруднено излъчване на крайните продукти на обмяната на веществата, се означава като остра бъбречна недостатъчност, неуточнена.

Неуточнената форма на заболяването се среща относително рядко в клиничната практика, тъй като в повечето случаи е възможно изясняването на причините, провокирали нарушението.

Причини и особености

Острата бъбречна недостатъчност се среща относително рядко в клиничната практика в сравнение с другите бъбречни нарушения и хроничната бъбречна недостатъчност, като редица фактори излагат пациентите на по-висок риск. Такива например са напреднала възраст, някои етноси, генетична предразположеност, подлежащи заболявания, по-важните от които са захарен диабет (лошо контролиран, дългогодишен), артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, прием на някои лекарства, провеждане на противотуморна терапия и други.

Патофизиологичните нарушения, които настъпват в резултат на увредената бъбречна функция, включват развитие на олигурия (намалено количество на отделената урина за едно денонощие), азотемия (повишено ниво на азотните тела в серума), нарушения в алкално-киселинното и водноелектролитното равновесие.

Изключително важно е изясняване на етиологията с оглед подобряване на терапевтичните възможности. Острата бъбречна недостатъчност, макар и с тежко и драматично протичане, при ранно лечение се отличава с много добра прогноза и пълно възстановяване.

Причините за развитието на остра бъбречна недостатъчност в зависимост от локализацията на увреждащите въздействия се подразделят на:

• преренални: всички фактори и състояния, които водят до исхемични промени в резултат от намален кръвоток към бъбрека, като например шок, голяма кръвозагуба, обилно повръщане или диария, сепсис, инфаркт на миокарда, несъвместимо кръвопреливане, остра алергична реакция и други
• ренални: всички фактори и състояния, които водят до пряко увреждане на бъбрека, като например остър гломерулонефрит, нефропатия при колагенози, пиелонефрит, прием на нефротоксични вещества, бъбречна травма и други
• постренални: всички фактори и състояния, които водят до затруднения в елиминирането на урината, като например притискане или обструкция (запушване) на уретерите, пикочния мехур или уретрата от камък, тумор, кръвен съсирек, адхезия и други

Симптоми

Въпреки своята неясна етиология острата бъбречна недостатъчност протича с характерните за състоянието прояви, преминавайки през характерните за болестта стадии и с развитие на характерни оплаквания и усложнения:

• стадии на болестта: началото на болестта често е незабележимо, като драматично влошаване на състоянието настъпва в така наречения олиго-ануричен стадий, в който значително намалява отделянето на урина за 24 часа (под 500 милилитра), в резултат от което настъпват характерни оплаквания и усложнения. При правилна терапия болните преминават през така наречения полиуричен стадий, през който се изхвърлят натрупаните излишни количества задържани течности, като отделената за 24 часа урина е над 3 литра. Възстановителният стадий продължава няколко месеца и се характеризира с пълно възстановяване на бъбречната функция
• характерни симптоми: сред характерните за състоянието прояви се включват оточен синдром с подуване на меките тъкани, главно в областта на лицето, крайниците, слабините, промени във вида на урината, силна жажда, сухи лигавици и кожа, липса на апетит, гадене, повръщане, главоболие, болки в кръста, промени в съзнанието, болки в корема, промени в пулса и кръвното налягане, мускулни крампи и много други
• усложнения: възможно е развитие на тежка метаболитна ацидоза, сериозни неврологични увреждания, кома, гърчове, шок и други. Развитието на генерализиран оток се означава като аназарка и изисква спешна медицинска намеса

Диагноза

За уточняването на диагнозата и определяне на острата бъбречна недостатъчност като неуточнена са необходими редица лабораторни, образни и хистологични изследвания:

• разпит и преглед: данни за подлежащи заболявания и алергии, приемани лекарства, провеждане на противотуморно лечение, травми, контрастни изследвания и други. Обективно се установява умерено до тежко увредено общо състояние, с промени в пулса и налягането, дишането, промени в тургора и еластичността на кожата, болка при почукване в областта на бъбрека с диагностична цел
• лабораторни изследвания: уточняване на количеството на денонощната диуреза (отделената за 24 часа урина), нейната утайка (наличието на левкоцити, еритроцити, цилиндри), състав, урокултура (за установяване на бактерии в урината). В кръвния серум се изследва нивото на креатинин, урея, пикочна киселина, електролити. Необходимо е проследяване нивата на албумин, чернодробни ензими, кръвна захар, гликиран хемоглобин, липиден профил и редица други изследвания, които имат за цел подпомагане на диференциалната диагноза и установяване на причините, провокирали състоянието
• образни изследвания: от образните изследвания при остра бъбречна недостатъчност важно информативно значение имат ултразвуковото изследване (ехография) на бъбреци, нативна рентгенография на корема, екскреторна урография, компютърно-аксиална томография, при които се търси патология в пикочната система
• биопсия: в редки случаи, при диагностични затруднения и по преценка на лекуващия лекар, може да се наложи извършването на бъбречна биопсия с последващ хистологичен анализ на получения материал. Изследването е особено полезно при съмнения за гломерулонефрит

Диференциалната диагноза изисква различаване от другите форми на остра бъбречна недостатъчност, някои болести на бъбрека, както и редица системни заболявания, които в хода на своята прогресия увреждат бъбреците и могат да провокират идентични клинични прояви.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при остра бъбречна недостатъчност, неуточнена, се определя строго индивидуално в зависимост от лабораторните и образните находки, като може да включва:

• корекция на нарушенията: назначаване на подходящи парентерални разтвори за корекция на електролитния дисбаланс, алкално-киселинното равновесие и диурезата
• симптоматични средства: назначават се средства за обезболяване, противовъзпалителни агенти, антиеметици (при повръщане), антипиретици при данни за фебрилно състояние, изотонични разтвори за подпомагане диурезата и хомеостазата
• лечение на усложненията: метаболитната ацидоза се овладява с вливане на алкални разтвори (бикарбонати), неврологичните прояви се овладяват с подходящи средства. При развитие на мозъчен оток се назначават осмотични диуретици (манитол), при данни за чернодробна недостатъчност се преминава към комплексни мерки за подобряване на състоянието. Високото кръвно налягане се повлиява от някои антихипертензивни средства с нефропротективен ефект, каквито са АСЕ инхибиторите и сартаните
• диализа: при липса на ефект от консервативното медикаментозно лечение се преминава към хемодиализа с оглед отстраняване на натрупаните отпадни продукти и задържани течности, филтрация на кръвта, осигуряване на необходимото време за лечение или отстраняване на причините, провокирали състоянието

Прогнозата при неуточнена остра бъбречна недостатъчност се определя индивидуално, но като цяло е по-лоша в сравнение с изяснените форми на болестта, тъй като етиологичното лечение е силно затруднено.

Изображения: freepik.com