Остра бъбречна недостатъчност с остра кортикална некроза МКБ N17.1

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Острата бъбречна недостатъчност представлява внезапно увреждане на бъбречната функция с обратим характер, в резултат от което настъпват множество системни нарушения в резултат от задържаните излишни течности и отпадни продукти от обмяната. В случаите, в които увреждането на бъбреците е провокирано в резултат от исхемична некроза на реналния кортекс, състоянието се означава като остра бъбречна недостатъчност с остра кортикална некроза. 

Причини и особености

Състоянието се среща по-често при възрастни пациенти с налични подлежащи заболявания, като лошо контролиран диабет, хипертония, сърдечно-съдови или чернодробни увреждания, както и вследствие прием на някои нефротоксични медикаменти.

Патогенезата на острата кортикална некроза не е докрай изяснена, но се свърза с вазоспазъм или тромбозиране на реналните артерии. Състоянието обикновено засяга и двата бъбрека, като ранната медицинска намеса предотвратява развитието на тежки и необратими увреждания.

Причините за развитие на острата бъбречна недостатъчност с остра кортикална некроза често са комплексни, мултифакторни и най-общо включват всички състояния, които по един или друг начин водят до директно увреждане на бъбрека или до намаляване на притока на кръв към бъбреците:

• директно увреждане на бъбреците: директно бъбречно увреждане може да настъпи при подлежащи бъбречни заболявания, като гломерулонефрит с различна етиология, множествен миелом, провеждане на агресивна химиотерапия, злоупотреба или прием на прекомерно високи дози на определени антибиотици, противовъзпалителни средства и други. В редки случаи провокатор може да бъде директна травма на бъбрека вследствие на произшествия
• нарушаване на бъбречния кръвоток: многобройни състояния могат да нарушат оптималното кръвоснабдяване на бъбреците, като сред най-честите се включват сърдечно-съдови заболявания (хипертония, сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда), чернодробни нарушения, тежки изгаряния, значителна кръвозагуба, тежка инфекция или алергична реакция и много други
• други причини: в редки случаи причина за състоянието могат да бъдат някои неонатални фактори (вродени сърдечни малформации, фетален дистрес), хемолитично-уремичен синдром, тежка прееклампсия или еклампсия, задържан аборт, абрупция (отлепване) на плацентата, ухапване от змии и много други

Симптоми

Клиничното протичане при остра бъбречна недостатъчност показва някои характерни особености, по-важните от които включват внезапна поява на симптомите на фона на оплакванията от основното заболяване, бързо влошаване на състоянието и сериозни усложнения или леталитет при липса на своевременна медицинска намеса.

Клиничната изява на остра бъбречна недостатъчност с остра кортикална некроза протича в четири стадия:

• начален стадий: липсват данни за бъбречна увреда, доминират оплакванията от основното заболяване, като обикновено този стадий много бързо преминава в следващия
• олиго-ануричен стадий: характеризира се с остро страдание на бъбреците, в резултат от което се засяга тяхната функция с настъпване на олигурия (намаляване на количеството отделена урина под 500 милилитра за 24 часа) или анурия (намаляване на количеството отделена урина за едно денонощие на под 150 милилитра). В резултат от това настъпва задръжка на азотсъдържащите отпадни продукти, което води до появата на многостранни системни оплаквания, включително болка в кръста, гадене, повръщане, общо неразположение, оточен синдром с подуване на крайниците и лицето, промяна в цвета и вида на урината, промени в съзнанието
• полиуричен стадий: при своевременна медицинска намеса и лечение на пациентите в олиго-ануричния стадий заболяването преминава в полиуричен стадий, чиято продължителност варира от няколко дни до няколко седмици. Характеризира се с повишено отделяне на урина за 24 часа, като в определени случаи количеството може да достигне до десет литра. Състоянието на пациента значително се подобрява, оточният синдром и общите оплаквания отшумяват
• възстановителен стадий: в рамките на няколко седмици до няколко месеца настъпва пълно възстановяване на бъбречната функция

Критичният стадий в клиничното протичане на остра бъбречна недостатъчност е олиго-ануричният, като липсата на лечение крие риск от тежки усложнения и летален изход.

Диагноза

Поставянето на диагнозата изисква уточняване на вида, тежестта и локализацията на бъбречните нарушения, уточняване на етиологията и рисковите фактори, установяване на налични усложнения с цел оптимизация на последващата терапия. За целта се използва информацията, получена от:

• клинични находки: данни за подлежащи заболявания, прием на лекарства, известни алергии в комбинация с характерни промени в състоянието, включително суха, бледожълта кожа, сухи устни, ускорен пулс, промени в кръвното налягане, промени в дишането, повишена телесна температура, болка при палпация и почукване на бъбреците (сукусио реналис)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на кръвните клетки, електролитите, алкално-киселинния баланс, урея, креатинин, пикочна киселина, серумен албумин, коагулационен статус, но също и чернодробни ензими, кръвна захар, гликиран хемоглобин, маркери на възпалението и много други за подпомагане уточняването на етиологията. Необходимо е проследяване на диурезата с качествено и количествено изследване на урината
• образна диагностика: от образните методи за изследване се прилагат ехография на бъбреците и останалите сегменти на отделителната система, компютърно-аксиална томография. При необходимост може да се наложи извършване на бъбречна биопсия

Диференциалната диагноза изисква различаване от отделните форми на остра бъбречна недостатъчност, но също и различаване от някои заболявания на бъбреците (пиелонефрит, гломерулонефрит, нефропатия), системни заболявания, протичащи с увреждане на бъбрека, интоксикации и други.

Лечение и прогноза

Лечението на остра бъбречна недостатъчност с остра кортикална некроза е комплексно, спешно и целенасочено, като целта е овладяване на причините, провокирали процеса, съхраняване на хомеостазата и предпазване от усложнения:

• лечение на основното заболяване: в зависимост от етиологията се назначават подходящи парентерални средства за овладяване на сърдечните нарушения, диабета, чернодробните увреждания, противоинтоксикационни мерки за подпомагане елиминирането на приети медикаменти, багрила или токсини, както и различни средства и мерки за лечение на основното заболяване, отключило бъбречните проблеми
• корекция на нарушенията: прилагат се парентерални вливания на разтвори, целящи корекция на електролитния дисбаланс, алкално-киселинното равновесие, диуретици, симптоматични средства (обезболяващи, антипиретици, противовъзпалителни средства) и други според нуждите на болните
• диализа: при липса на ефект от консервативното лечение и влошаване на показателите с покачване на азотсъдържащите отпадни продукти (урея, пикочна киселина, креатинин) над определени стойности се преминава към хемодиализа, която има за цел отстраняване на токсините и осигуряване на необходимото време за възстановяване на бъбреците. При остра бъбречна недостатъчност обикновено се прилага краткосрочно

Прогнозата се определя строго индивидуално, като ранното лечение позволява пълно възстановяване с минимален риск от дългосрочни усложнения.

Изображения: freepik.com