Бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при новообразувания МКБ N16.1

Нарушенията на структурата и функцията на бъбречните каналчета и интерстициум поради раково заболяване се наричат бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при новообразувания.

Най-често бъбреците се увреждат при левкемия, лимфом и миелом.

Макар и сравнително рядко срещани тези заболявания могат да доведат до увреждане на отделителната система в различна степен.

Бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при новообразувания включва бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при левкемия.

Левкемията представлява остра или хронична неоплазия на костния мозък, при която започва неконтролируемото делене на клетките, предшестващи кръвните.

Клиничната изява при левкемия включва протрахирани фебрилни състояния, неповлияващи се от антипиретици, обща слабост, гадене, повръщане, отслабване на тегло и други.

Засягането на бъбреците при левкемия обикновено става с развитието на остра или хронична бъбречна недостатъчност. Това може да се дължи на приема на имуносупресори или директното натрупване на ракови клетки в интерстицума. Така рязко или постепенно отпадат най-важните функции на бъбреците - отделителна, ендокринна и хомеостазна.

Острата бъбречна недостатъчност при левкемия се изявява с бързо намаляване на количеството на урината под 500 милилитра на денонощие, отпадналост, гадене, повръщане, отоци по крайниците и около очите.

Хроничната бъбречна недостатъчност при левкемия протича с горните оплаквания, към които се прибавя и анемия (бледост на кожата и лигавиците), главоболие, болки по крайниците, сърбеж по кожата, често и дълбоко дишане и други. Количеството на денонощната урина при хронична бъбречна недостатъчност обикновено надвишава литър и половина.

Диагнозата левкемия се поставя въз основа главно на лабораторната диагностика, промените в диференциалната кръвна картина и резултатите от костномозъчна биопсия. При засягане на бъбреците се повишават серумните урея, креатинин и калий, настъпва метаболитна ацидоза (pH<7.35), количеството и цветът на урината се променя.

Лечението на левкемията става в хематологична или онкологична клиника. Предписват се различни комбинации имуносупресивни и цитостатични медикаменти, при някои и лъчелечение. При бъбречно засягане се предписват диуретици за стимулиране на отделителната функция, а при терминална бъбречна недостатъчност се преминава към екстракорпорално очистване на кръвта - хемодиализа, до момента в който ще бъде направена бъбречна трансплантация.

Бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при новообразувания включва бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при лимфом.

Неконтролируемото разрастване на лимфна тъкан се нарича лимфом. Различават се два основни типа лимфоми:

• Хочкинови.
• Нехочкинови.

Основните клинични признаци при пациенти с лимфом са уголемени, неболезнени лимфни възли, нощно изпотяване, високата телесна температура с втрисане, загуба на тегло, обща отпадналост и сърбеж по кожата. В зависимост от това къде са локализирани лимфните възли могат да се явят и симптоми от притискане (например на шията - задух, главоболие, причерняване пред очите, болезнено преглъщане и други).

Бъбречното тубулоинтерстициално увреждане обикновено настъпва при нехочкинови лимфоми. Тогава, освен горните клинични симптоми се появява и тъпа болка в кръста и хематурия (видима кръв в урината). При клиничния преглед се установява палпируем тумор при дълбока палпация на бъбреците.

Диагнозата лимфом се поставя чрез биопсия на засегнатия лимфен възел или бъбрек и изпращането му за хистологично уточняване. Освен това се прилагат ехография, рентгенография, компютърна томография, магнитен резонанс, сцинтиграфия и други образни методи. Важни са и резултатите от диференциалното кръвно броене.

Лечението на лимфомите включва химио - и лъчетерапия по преценка на специалиста.

Бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при новообразувания включва бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при мултиплен миелом.

Екстремното и безконтролно разрастване на плазматичните клетки на костния мозък се нарича мултиплен миелом.

Това потиска нормалното кръвотворене, нарушава имунитета и предизвиква повишена чупливост на костите. Плазматичните клетки, които всъщност са зрели В-лимфоцити, произвеждат голямо количесто дефектни моноклонални антитела (имуноглобулини) - Ig G, Ig A, Ig M или Ig D. Излъчването на такова голямо количество протеин (наречен белтък на Бен - Джоунс) с урината е затруднено и той се отлага по каналчетата и гломерулите, с което нарушава бъбречната функция.

Пациентите с мултиплен миелом имат оплаквания от болка в плоските кости (в кръста, по хода на ребрата), подуване в областта на костите, обща отпадналост, често боледуване, запек, нарушено съзнание, спонтанна фрактура на кости (при минимална травма), бледост и кръвоизливи на кожата и лигавиците (анемия и тромбоцитопения) и други.

ри засягане на бъбреците се прибавят и гадене, повръщане, объркване, сърбеж по кожата, промяна в количеството и цвета на урината и други.

Диагнозата се поставя въз основа на резултатите от костномозъчната и бъбречната биопсия, лабораторните изследвания, които показват високо ниво на серумния протеин, за сметка на антитела от определен тип (най-често Ig G).

Освен това са налице и ниски стойности на всички кръвни клетки (левкопения, анемия, тромбоцитопения), висок серумен калций и други. При засягане на бъбреците се увеличават серумните остатъчни азотни тела: урея, креатинин и пикочна киселина, а в урината се появява патологичния белтък на Бен - Джоунс.

Рентгенографията на кости също е показателна - установяват се дифузни остеокластични огнища и остеопороза предимно на плоските кости.

Лечението при мултиплен миелом е консервативно - химиотерапия и оперативно - костномозъчна трансплантация. Пациентът трябва да приема поне 2 литра течности на ден, за да поддържа бъбречната функция. Предписват се и медикаменти за контрол на кръвното налягане, ако то е повишено.