Токсична нефропатия, некласифицирана другаде МКБ N14.4

Токсичната нефропатия, некласифицирана другаде представлява сериозно бъбречно увреждане, което може да има серизони последствия.

Увреждането на бъбреците под влияние на токсин, лекарство или работа в среда с тежки метали, които не са аналгетици или олово се нарича токсична нефропатия, некласифицирана другаде.

Токсичните вещества и медикаменти увреждат бъбреците по различни механизми като например:

• Златните соли, хероина, пенициламина предизвикват остър гломерулонефрит.
• Бета - лактамните антибиотици (паницилини, цефалоспорини), противотуберкулозните медикаменти, сулфонамидите, хинолоните и диуретиците предизвикват остър интерстициален нефрит.
• Нестероидните противовъзпалителни, лития, манитола, аминогликозидите предизвикват директна тубуларна токсичност.
• АСЕ - инхибиторите, бета - блокерите, такролима и вазодилататорите нарушават правилното кръвоснабдяване на бъбреците. Съществуват и други механизми.

Пациентите с токсична нефропатия могат да имат следните оплаквания: главоболие, гадене, повръщане, тъпа болка в кръста и корема, субфебрилна температура, кожни обриви, сърбеж по кожата, периферни отоци, поява на кръв и белтък в урината и други.

За да постави диагнозата токсична нефропатия, некласифицирана другаде, лекуващия лекар трябва да проучи какви медикаменти и вещества приема пациента, както и наличието на токсини в работната или социалната му среда.

Правят се изследвания за установяване на остатъчните азотни тела в кръвта (урея и креатинин), които се завишават при бъбречна увреда.

Взима се урина за проверка на нейния състав, седимент и наличие на патологични примеси. Прави се и КАС, при който обикновено се установява метаболитна ацидоза.

При неясни случаи е необходимо да се вземе малка част от бъбречната тъкан - т.нар. бъбречна биопсия. Тя се изпраща за токсикологично и хистологично изследване.

Най-важното при лечението на токсична нефропатия е да се установи патологичния медикамент или вещество. То трябва да се премахне от употреба или от работната среда на пациента.

Паралелно за запазване на бъбречната функция се предприема кратък (няколко седмици) курс с кортикостероиди. Коригира се и алкално-киселинното равновесие и електролитния баланс.