Нефропатия, предизвикана от тежки метали МКБ N14.3

Нефропатията, предизвикана от тежки метали е специфично възпаление на бъбреците, дължащо се на експозиция на тежки метали.

Към нефропатията, предизвикана от тежки метали спада оловната нефропатия.

Професионален риск за оловна нефропатия имат работниците в рудодобива, производството на батерии, акумулатори, оловно стъкло и други.

Основният път на проникване на оловните аерозоли в организма е дихателният. Те се натрупват в бъбреците и други органи, като предизвикват специфични изменения по типа на тубулоинтерстициален нефрит. Интоксикацията може да засегне и деца, при ядене на оловни бои, аспирация на оловни стружки и други.

Натрупването на олово в бъбреците ги уврежда по структурен и функционален механизъм. Подтискат се митохондриални ензими, което нарушава клетъчното дишане на бъбречните клетки.

Клиничната изява на нефропатията, предизвикана от тежки метали може да протече остро и хронично.

Острата оловна нефропатия обикновенно засяга деца от 3 месеца до 6 години. Детето има колики, диария или запек, повръщане, главоболие, отпадналост, тремор, гърчове, мускулна слабост и повишена чупливост на костите. От лабораторните изследвания се установява анемия, азотемия и други.

Хроничната оловна нефропатия се изявява след дългогодишна експозиция на оловни аерозоли. При половината пациенти първото оплакване представлява подагрозен пристъп (нощна болка в палеца на крака).Пациентите са с повишено кръвно налягане, протеунурия, хипоалбуминемия, отоци и т.н.

От клиничните изследвания най-важно е токсикологичното доказване на завишено количество олово в кръвта.

Лечението се извършва с хелатори на оловото, като ЕДТА или Succimer.