Дисекиращ остеохондрит МКБ M93.2

Дисекиращ остеохондрит се наблюдава по конвексната хрущялна ставна повърхност на някои от големите стави: тазобедрена, колянна, лакътна и глезенна. Страданието е описано за първи път от немския хирург Franz Konig, като Corpora mobila.

В етиологията на дисекиращ остеохондрит се дискутира разтсройство в кръвооросяването на сегмент от ставната повърхност (асептична костна некроза), механично действащи фактори, но етиопатогенетично обяснение досега няма.

Патоанатомично лезията започва субхондрално с една некротична зона, ограничена от здравата костна субстанция със склеротична зона. Хрущялът, покриващ тази некротична зона, претърпява регресивни промени, при които детрит от дегенеративно проенени хондроцити попадат в ставното пространство и предизвикват синовит с клинична изява - отоко, излив и болка. Този остеохондрален дисекат може да остане в своето легло (мише легло) или да попадне в ставното пространство (ставна мишка), предизвиквайки ставен дискомфорт и периодични блокажи, последвани от ставен излив.

Дисекиращ остеохондрит предимно засяга мъжкия пол в детската, юношеската възраст, но може да се наблюдава и при възрастни. Засегната е едната или две симетрични стави, като най-често е засегната колянната става - в 56%, лакътната става - 12%, тазобедрена става - 5% или глезенна става - 26%. В демаркационния стадий започват оплакванията на болния с болка при натоварване, рецидивираща до перманентна със ставен излив. Болният съобщава периодични ставни блокажи, предизвикани от свободни тела в ставата. В късните стадии се развива артрозен процес.

Рентгенологично в началния стадий може да се наблюдава кръгла, с увеличена плътност, сунхондрална зона, отделена от нормалната костна структура със склерозен вал. Дисекатът може да напусне своето легло и да се открие в контурите на ставното пространство. Тези рентгенологични промени и клиничните изяви са индикация за артроскопично изследване, още повече, че ставите, в които обичайно се развива дисекиращият остеохондрит, са достъпни за това изследване.

Според някои автори се набюдават 5 стадия в развитието на заболяването:

- първи стадий - спящ стадий, в който промените могат да бъдат обективизирани само с томография;

- втори стадий - постепенно "проясняване" на рентгеновата картина;

- трети стадий - демаркация и склерозен вал;

- четвърти стадий - силно подчертана демаркация на дисеката и разхлабването му в леглото;

- пети стадий - corpus mobile.

Диференциална диагноза на дисекиращ остеохондрит се прави с подагра, ревматоиден артрит, синовиом, менискусна лезия, хондроматоза.

Лечението на дисекиращ остеохондрит може да бъде консервативно или хиругично. В ранните стадии на заболяването се препоръчва гипсова имобилизация за 8 до 10  седмици, тъй като при децата съществуват реинтеграционни тенденции. При оперативното лечение са предложени много оперативни методи - бориране на дисеката, спонгиозна пластика на дефекта, фиксиране на дисеката с кортикални пирони или с винт или запълване на дефекта с автоложен или хомоложен хрущялно-костен трансплантат.