Остеолиза МКБ M89.5

Остеолиза представлява състояние, което се характеризира с активна костна резорбция от остеокластите при естественото образуване на здравата кост. Остеолизата може да бъде дефинирана като противоположен процес на осификацията. Остеолизата често се наблюдава в близост до костни импланти.

Причините за възникване на остеолиза могат да бъдат патологични костни процеси като тумори на костите, кисти или хронично възпаление на костта. Хистологично се наблюдава заместване на нормалната костна структура от васкуларизирана фиброзна тъкан, която се описва като кавернозна или синусоидална. Броят на остеобластите е силно редуциран за сметка на остеокластите.

Клиничната картина при остеолиза се характеризира с поява на болка в засегната кост, намаляване размерите на костта, деформация на костта и други. Обикновено при тези болни се наблюдава повишена предразположеност към патологични фрактури. Диагнозата на заболяването се поставя след снемане на подробна анамнеза и осъществяване щателен физикален преглед, както и някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други.

Лечението на остеолиза може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от специалист. Хирургична интервенция се налага при настъпване на патологични фрактури.