Остеолиза МКБ M89.5

› Въведение

› Видове

› Причини

› Симптоми

› Диагностика

› Лечение

Въведение

Остеолизата представлява прогресивно състояние, което се характеризира с активна костна резорбция от остеокластите и разрушаване на костната тъкан. В този процес костите губят минерали (най-вече калций), омекват, дегенерират и стават по-слаби. Въпреки че активността на остеокластите е част от естественото костно ремоделиране, терминът „остеолиза“ се отнася до патологичен процес. Остеолизата може да бъде дефинирана като противоположен процес на осификацията (образуване на костна тъкан или костно вещество). Тя често се наблюдава в близост до ортопедични костни импланти като ендопротези (изкуствени стави) - при смяна на тазобедрена става, колянна става и раменна става. Може да бъде причинена и от патологии като костни тумори, кисти или хронично възпаление. Лечението включва средства за овладяване на болката, спиране на костната загуба и възстановяване на структурната стабилност на костите. Хирургическа интервенция се налага в тежките и усложнени случаи.

Видове

Съществуват различни видове остеолиза и всеки от тях има специфични механизми, които водят до повишаване на активността на остеокластите и произтичащото от това състояние на деминерализация. Има три специфични вида остеолиза, които са най-чести в клиничната практика. Това са дисталната остеолиза на ключицата (която се среща често при щангисти), перипротезната остеолиза (след поставяне на изкуствена става) и акроостеолиза (състояние, което засяга пръстите на ръцете и краката).

Дистална остеолиза на ключицата

Това състояние засяга акромиоклавикуларната става, която се намира между ключицата и лопатката. Дисталната  остеолиза на ключицата е известна още като „рамо на щангист“, тъй като това състояние често се причинява от многократно повдигане на тежък предмет над главата. Тя обаче може да се появи и при други групи хора, които извършват повтарящи се движения, натоварващи раменете, като строителни работници, състезатели по плуване и работници във фабрики.

Перипротезна остеолиза

Този вид остеолиза възниква в резултат на механичното износване на изкуствена става - еднопротеза. Въпреки, че се случва рядко, някои материали като полиетилен могат да се разпаднат с времето и да причинят натрупване на частици в околните тъкани. В резултат на това костта започва да се разгражда поради възпалението, което води до перипротезна остеолиза.

Акроостеолиза

Рядка форма на остеолиза, засягаща пръстите на ръцете и краката. Различни основни заболявания могат да доведат до акроостеолиза, като артрит и болест на Рейно. Акроостеолизата може да бъде изключително болезнена и да доведе до проблеми с периферното кръвообращение.

Изображение: cmaj.ca/ Acro-osteolysis in primary hyperparathyroidism/ Rimesh Pal, Ashish Dua, Sanjay Kumar Bhadada/ CC BY-NC-ND 4.0

Причини

Съществуват различни биологични механизми, които могат да доведат до остеолиза. Фактори като механично натоварване, частици отделени от ендопротези, инфекции и възпалителни заболявания могат да са в основата на процеса. Идентифицирането на причините или факторите, които увеличават риска от костна загуба, помага за създаването на индивидуален план за превенция и лечение.

Хората с изкуствени стави или анамнеза за хронично възпаление са с по-висок риск от развитие и трябва да се следи за появява на насочващи към проблема симптоми.

Ендопротезиране - Общоприетото обяснение за остеолизата при смяна на става се свързва с частици отделени от нейното износване. Тъй като тялото се опитва да отстрани тези частици (обикновено състоящи се от пластмаса или метал), това предизвиква автоимунна реакция, която причинява резорбция на костната тъкан. Съобщава се, че остеолизата се появява 12 месеца след имплантирането и обикновено е прогресивна. Това може да изисква ревизионна операция (подмяна на протезата). Въпреки че самата остеолиза е клинично асимптоматична, тя може да доведе до разхлабване на импланта или счупване на костта, което от своя страна причинява сериозни медицински проблеми.

Дистална остеолиза на ключицата - Конкретната причина за появата на състоянието не е напълно изяснена. Смята се, че тя се причинява от един или комбинация от предразполагащи фактори, като:

• Повтарящи се увреждания на акромиоклавикуларната става или дисталната част на ключицата
• Повтарящи се движения с тежки тежести (оттук и името „рамо на щангист“)
• Комбинация от износване на раменната става, съчетано с някои предразполагащи ставни заболявания, като например ревматоиден артрит
• Други подлежащи заболявания или хронични състояния, които могат да засегнат акромиоклавикуларната става, като например инфекции
• Единична травма на ключицата от тъп удар (например при падане или физически удар)

Смята се, че определени дейности като вдигането на тежести претоварват ставата, причинявайки микротравми. При усилени тренировки микротравматичните увреждания нямат време да се възстановят, което води до деминерализация на костта.

Акроостеолизата - Акроостеолизата е състояние, при което дисталните фаланги (малките костици в пръстите) на ръката или краката ерозират и дегенерират. Остеолизата може да бъде причинена от скрито подлежащо състояние. Това може да включва инфекции, генетични нарушения и проблеми с ендокринната система. Акроостеолизата се наблюдава често при пациенти, които имат определени ревматични и възпалителни заболявания, включително:

• Дерматомиозит
• Ювенилен идиопатичен артрит
• Псориатичен артрит
• Феномен на Рейно
• Склеродермия

Акроостеолизата се среща и при хора, които:

• Използват вибрационни електрически инструменти (като пневматични бормашини)
• Са били изложен на винилхлорид
• Имат повишени нива на паратироиден хормон

Възпалителни и туморни процеси - Причините за възникване на остеолиза могат да бъдат патологични костни процеси като тумори на костите, кисти или хронично възпаление на костта. Хистологично се наблюдава заместване на нормалната костна структура от васкуларизирана фиброзна тъкан, която се описва като кавернозна или синусоидална. Броят на остеобластите е силно редуциран за сметка на остеокластите.

Симптоми

Симптомите на остеолиза обикновено се развиват постепенно и първоначално могат да бъдат сбъркани с общ ставен дискомфорт или възпаление. Разпознаването на тези ранни предупредителни признаци е от съществено значение за предотвратяване на по-нататъшно влошаване на състоянието. Клиничната картина при остеолиза се характеризира с поява на болка в засегната кост, загуба на костна тъкан, деформация на костта и други. Обикновено при тези болни се наблюдава повишена предразположеност към патологични фрактури.

Общи симптоми

Болка, оток и намалена подвижност са сред най-ранните индикатори. Бързата медицинска консултация може да доведе до навременна интервенция и по-добра прогноза за засегнатите пациенти.

• Чести симптоми
• Локализирана болка
• Оток и зачервяване
• Намалена подвижност на ставите

Специфични симптоми при различните видове остеолиза

Остеолиза при ендопротезиране - При нея симптомите се появяват много късно, след като е настъпила значителна костна загуба. Поради тази причина пациентите, претърпели операция за смяна на става, трябва периодично да правят контролни рентгенови снимки. Когато се появят, симптомите на остеолиза около ставната протеза обикновено са свързани с разхлабването на импланта. Те включват:

• Болка
• Слабост
• Скованост

Дистална остеолиза на ключицата - Тя има тенденция да напредва сравнително бавно и започва с тъпа болка или скованост в рамото, която се влошава с времето. Болката обикновено се проявява в предната част на рамото и се влошава при дейности, включващи вдигане на тежки предмети, бутане или хвърляне.

Основните симптоми на това състояние включват:

• Остра болка в акромиоклавикуларната става или ключицата по време на активност
• Продължаваща тъпа болка в същата област по време на покой
• Възпаление (оток) в областта на рамото или ключицата

Акроостеолизата - Най-честият симптом е болка в пръстите на ръцете или краката. Ако е налице съпътстваща исхемия на пръстите, може да има и промяна в цвета или напукване на кожата.

Усложнения

Всеки вид остеолиза може да причини значителни усложнения като :

• Повишен риск от фрактури: Тъй като костите се отслабват те стават по податливи към фрактури. Счупванията на костите могат да бъдат изключително болезнени и да отнеме много време, за да заздравеят.
• Физическа слабост: Въздействието на остеолизата може да доведе до бърза уморяемост или физическа слабост.
• Чести луксации (изкълчвания): Ставите могат да загубят стабилността си, в резултат на което рискът от изкълчване на коленете, раменете и други стави по-висок.
• Нестабилност в близост в областта на ортопедични импланти: следствие от загубата на костна тъкан, имплатите могат да се разхлабят и да станат нестабилни. Това налага операция за ревизия и евентуална смяна.  
• Устойчиво възпаление или инфекция:  в някои случаи остеолизата е свързана с хоронично възпаление и последващите негативни ефекти от него.

Диагностика

Изображение: arthroplastytoday.org/ Periprosthetic Femur Fracture Through a Large Osteolytic Lesion After Total Knee Arthroplasty/ CC BY-NC-ND 4.0

Навременната и точна диагноза на остеолизата включва комбиниране на клиничен опит с усъвършенствани инструменти за образна диагностика. Ранното откриване позволява по-ефективно лечение и по-добра прогноза.

Диагностични методи

• Клинична оценка на симптомите и анамнезата
• Рентгенография за оценка на костната загуба
• Компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) по детайлни изображения
• Кръвни изследвания за изключване на инфекция или възпаление
• Биопсия при съмнителни или неясни случаи

Лечение

Лечението на остеолизата включва овладяване на болката, спиране на костната загуба и възстановяване на структурната стабилност. Възможностите варират от медикаменти и промени в начина на живот до хирургическа интервенция в тежки случаи.

Медикаментозното лечение може да включва:

• Противовъзпалителни лекарства
• Антибиотици за инфекции
• Медикаменти за забавяне на костната загуба
• Медикаменти за намаляване на остеокластичната активност

Хирургичното лечение може да включва:

• Ревизия на импланти при перипротезна остеолиза
• Костна присадка за възстановяване на костна тъкан
• Дебридмент на инфектирани или некротични области

Лечение спрямо вида остеолиза

Остеолиза при ендопротезиране - Ако се открие рано, могат да се използват различни подходи за контрол на възпалението и предотвратяване на по-нататъшна остеолиза. Ако костната загуба е обширна, лечението може да изисква операция за ревизия на изкуствената става (например ревизия на тазобедрената става или ревизия на колянната става)

Дистална остеолиза на ключицата - Лечението обикновено е нехирургично и включва физиотерапия и почивка на рамото и прием на противовъзпалителни лекарства. В някои усложнени случаи може да се наложи операция. Лечението се фокусира върху намаляване на болката и минимизиране на дейностите, които изострят състоянието, като същевременно се дава време на костта да се възстанови (реминерализация).

Стандартното консервативно лечение включва:

• Почивка
• Физиотерапия
• НСПВС (нестероидни противовъзпалителни лекарства)

Препоръчително е също така пациентите, които са пушачи, да се откажат от тютюнопушенето, за да се подпомогне процесът на реминерализация на костите. Възстановяването на костта може да отнеме няколко месеца.

Акроостеолиза - Лечението на е свързано главно с лечението на основното състояние. В случаите, когато има едновременно акроостеолиза и намален кръвоток към крайниците, може да се използва локално лечение на рани и средства, които могат да увеличат кръвотока към крайниците.