Стресови фрактури, некласифицирани другаде МКБ M84.3

Стресови фрактури, некласифицирани другаде, представляват малки, финни пропуквания в костта. Те се наблюдават по-често при кости, подложени на голям товар или костите на долните крайници и стъпалата. Заболяването засяга предимно леко-атлети, но е възможно да се наблюдава при всички.

Причините за възникване на стресови фрактури, некласифицирани другаде, са повтарящо се прилагане на по-голяма от обичайната сила, върху костите. Тези силови натоварвания водят до нарушаване на баланса между резорбцията и изграждането на костта. При прилагане на необичайно голяма сила върху костите, без да има достатъчно време за възстановяване между натоварванията, настъпва резорбция на костни клетки много по-бързо, отколкото възможностите за тяхното заменяне. В резултат на това се получават малки пропуквания, които в крайни случаи прерастват в стресови фрактури.

Признаците и симптомите, които се наблюдават при стресови фрактури, некласифицирани другаде, се ичерпват с поява на болка в засегнатите кости.  В началото болката може да бъде много слаба и едва доловима, но с тенденция за саливане с течение на времето. Обикновено тя се локализира в едно конкретно място и намалява при покой. Възможно е да се появи и подуване на засегнатата област.

Диагнозата стресови фрактури, некласифицирани другаде, се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс и радиоизотопно скениране на костите. При много от случаите, стресовите фрактури не са видими при рентгенографии, направени веднага след начало на симптомите. Може да е необходимо изминаването на няколко седмици до месец за поява на рентгеновите белези за стресови фрактури. При изследване с магнитен резонанс е възможно да се забележат нарушеният още през първата седмица от оплакванията.

Лечението на стресови фрактури, некласифицирани другаде, може да бъде консервативно или хирургично. Обикновено прекратяването на натоварванията в засегнатите области и прием на аналгетици. В някои случаи, обаче, като не настъпи адекватно оздравяване е възможно да се прибегне до хирургическо лечение.