Болест на костите, свързана с алуминий МКБ M83.4

Болест на костите, свързана с алуминий, представлява заболяване, което се характеризира с нарушаване на костната структура, следтсвие на отлагане на алуминий в костните структури. Интоксикация с алуминий се наблюдава сравнително рядко, но може да бъде животозастрашаващо състояние, ако не бъде установено на време и не се започне лечение.

Причините за възникване на болест на костите, свързана с алуминий, е настъпването на интоксикация на организма с алуминий.  Предразположени към такъв вид интоксикация са болни с бъбречни заболявания, при които алуминиевият клирънс е понижен. Остро настъпване на интоксикация не се наблюдава често, но хроничното натрупване на алуминий в тялото може да доведе до увреждане на костите.

Клиничната картина при болест на костите, свързана с алуминий, се характеризира с поява на болки в областта на засегнатите кости. В напредналите стадии на забляването може да се наблюдава деформиране на костите. Освен оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат се наблюдават още оплаквания, характерни за алуминиева интоксикация, като отпадналост, чести инфекции, разтсройства на гастро-интестиналния тракт, мускулна слабост, нарушения на съзнанието и други.

Диагнозата болест на костите, свързана с алуминий, се поставя въз основа на подробно снета анамнеза, извършване щателен физикален преглед и осъществяване на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други, за уточняване тежестта и локализацията на уврежданията. Диеференциална диагноза на интоксикация с алуминий се прави с абсцес на мозъка, криптококоза, цистицеркоза, делир, депресия, енцефалопатии, епендимом, глиобластома мултиформе, травма на главата, хемолитичен уремичен синдром, хепаторенален синдром, хиперпаратиреоидизъм, хиперфосфатемия, хипокалциемия, хипогликемия, хипотермия, хипотиреоидизъм и др.

Лечението на болест на костите, свързана с алуминий, е главно консервативно и се осъществява от специалист. Необходимо е премахване експозицията на алуминий. При тежки случаи се прибягва до хемодиализа, която има за цел да отстрани излишния алуминий от организма. За целта могат да се използват още хелатиращи средства, които да се свържат с наличния алуминий и да увеличат неговата екскреция. Прилагането на рехабилитация и физикална терапия могат да бъдат много полезни при някои пациенти.