Други ентезопатии на долен крайник, без стъпалото МКБ M76.8

Други ентезопатии на долен крайник, без стъпалото, представляват група заболявания, които се характеризират с увреждания на мускулите и сухожилията на подбедрицата. Към тази рубрика спадат преден тибиален синдром и заден тибиален синдром.

• Синдром на м.тибиалис постериор

Мускулът започва от задната поърхност на интермускуларния септум. Сухожилието преминава в заден аспект на глезенната става, медиално от субталарната става и зад медиалния малеол и се инсерира за тарзалните кости. Поради този си ход мускулът осъществява плантарната флексия и инверзия на ходилото. При нормалната походка този мускул играе ролята на заключващ механизъм за абнормна инверзия на задното ходило и следователно е стабилизиращ фактор на таларните стави. Той стабилизира също така и надлъжния свод на ходилото, като поддържа лек валгус на задното ходило в размер на 7 до 10 градуса.

При аддукционен стрес, настъпил в пронационната фаза на походката, възникват условия, които могат да доведат до увреждане на сухожилието. Закритите травматични увреди на сухожилието са казуистична рядкост. Следователно, за да настъпи спонтанна руптура е необходимо наличието на дегенеративни промени и травма. Лабораторно-експериментални проучвания показват, че най-критичната зона на васкуларизацията на сухожилието е тази на преминаването му зад медиалния малеол, където и най-често се наблюдават дегенеративните изменения.

Теносиновитът, най-често предхождащ спонтанната руптура, се характеризира с дифузна болка и оток в медиален аспект на глезенната става и по хода на самото сухожилие. Болката се усилва при активна и пасивна инверзия на ходилото срещу съпротива. При спонтанна руптура на сухожилието се наблюдава постепенно увеличаващ се плано-валгус при натоварване на ходилото.

При пресните, непосредствено след инцидента диагностицирани руптури веднага трябва да се предприеме оперативно лечение. Оперативното лечение при хроничните теносиновити, при които все още не е настъпила руптура, се състои в ексцизия на хипертрофичния синовиум. Декомпресивната интервенция намалява болките и в повечето случаи предотвратява спонтанната руптура. Класическата триада, която се наблюдава при неглижирано лечение на руптурите на сухожилието на м.тибиалис постериор, се състои във валгусно отклонение на палеца, загуба на височината на надлъжния свод на ходилото (планус) и абдукция на предното ходило в Шопартовата става. Направената рентгенография във фас на ходилото показва при тези случаи типичната латерална сублуксация на навикуларната кост в тало-навикуларната става. Руптурата на сухожилието може да се визуализира и чрез контрастна тенография, компютърна томография и магнитен резонанс.

• Синдром на м.тибиалис антериор

Спонтанни руптури на това сухожилие не са описани в литературата. Травматичната руптура е винаги причинена от директен удар, и то най-често от остър режещ предмет, т.е лезията е почти винаги открита. Наблюдават се лезии и в мускулно-сухожилната част, предизвикани от тъпа травма в предно траничен аспект на подколенницата. Клиниката е демонстративна незабавно след травмата. Отпада дорзалната флексия и супинация на ходилото. Подкожно палпиращият се контур на сухожилието изчезва. Лечението е спешно и оперативно. След сухожилния шев ходилото трябва да се имобилизира в дорзална флексия и супинация за 3-4 седмици. След сваянето на гипсовата имобилизация се започва внимателна рехабилитация. Неуспехи след непрецизно направен сухожилен шев се наблюдават често в практиката.

Диагнозата други ентезопатии на долен крайник, без стъпалото, се поставя след снемане на подробна анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. Лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и други, са полезни за доуточняване на диагнозата и определяне тежестта на уврежданията. Лечението на заболяването зависи от засегнатото сухожилие.