Шийночерепен синдром МКБ M53.0

Шийночерепен синдром представлява състояние, което се характеризира с нарушено подреждане на костите на черепа и прешлените на гръбначния стълб. Тези аномалии на опорно-двигателния апарат водят до притискане на някои нерви и могат да възникван внезапно след травматично нараняване на главата или шията, или да се развият постепенно, като нервите се притискат поради възникване на артрит.

Причини за възникване на шийночерепен синдром могат да бъдат вродени заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматоиден артрит, принудителни положения на тялото за продължителен период от време, камшична травма при пътно-транспортни произшествия и други. Основните симптоми, които се наблюдават при шийночерепен синдром са главоболие, болки и скованост в областта на врата, вертиго, замайване, болки в областта на лицето, дори в някои случаи болки в синусите.

Диагнозата шийночерепен синдром се поставя след осъществяване на образни изследвания като рентгенография, компютърна томография и магнитен резонанс. Анамнеза за предшестваща травма на шията насочва към тази диагноза.

Лечението на шийночерепен синдром може да бъде консервативно или хирургично. Много от пациентите с това заболяване не са наясно със състоянието си и считат, че страдат от обикновено главоболие или болка във врата, или отдават другите симптоми на нещо случайно и временно. Обезболяващите лекарствени средства могат да помогнат за облекчаване на състоянието на болния, но при някои болни се налага оперативно лечение с цел коригиране на сублуксация на шийния отдел на гръбначния стълб и декомпресия на спиналните нерви.