Шийночерепен синдром МКБ M53.0

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Въведение

Шийночерепенният синдром (цервикокраниален синдром, цервикоцефален синдром) представлява състояние, което се характеризира с нарушено подравняване и нестабилност на прешлените на шийния гръбнак. Тези аномалии на опорно-двигателния апарат водят до притискане на определени нервни структури в шията и поява на симптоми като главоболие, болка и скованост във врата, световъртеж, шум в ушите и други. Синдромът може да възникне внезапно след травматично нараняване на главата или шията (най-често камшичен удар), или да се развие постепенно, при хронични заболявания като артрит и артроза. В литературата състоянието може да се срещне и като синдром на Баре-Лиеу(Barre-Lieou), а на някои места като шийна мигрена и се свързва с понятието цервикогенно главоболие.

Синдром на Баре-Лиеу

Синдромът на Баре-Лиеу е открит и кръстен на д-р Жан Александър Баре, френски невролог, и Йонг-Чоен Лиеу, китайски лекар. Всеки от тях е открил синдрома независимо един от друг и е описал много широк спектър от симптоми. Те са доказали, че проявата на тези симптоми се дължи на дисфункция на групата нерви, наречена задна цервикална симпатикова нервна система (постганглионарни симпатикови еферентни влакна, които вървят заедно с вертебралната артерия), разположена в областта на шийните прешлени. Поради това състоянието е известно като заден цервикален симпатиков синдром и цервикокраниален синдром.

Причини

Синдромът на Баре-Лиеу или шийночерепен синдром е резултат от нестабилност на шийните прешлени, която засяга функцията на задната цервикална симпатикова система. Тази нервна структура се състои от мрежа от постганглионни симпатикови неврони, обграждащи вертебралната артерия, и е известна като вертебрален нерв. Този нерв върви по протежение на вертебралната артерия в посока към главата и контролира нейният диаметър. Така при синдромът на Баре-Лиеу, в резултат на механичното дразнене на симпатиковите неврони, се получава повишено симпатиково възбуждане и вазоконстрикция на вертебралната артерия. Това от своя страна е причина за появата на главоболие и симптомите, свързани с шийночерепения синдром.

Нестабилност или неправилно подравняване на прешлените възниква, когато връзките, които поддържат врата, се отслабени или са увредени. Причини за възникване на шийночерепен синдром могат да бъдат вродени заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматоиден артрит, спондилоза, принудителни положения на тялото за продължителен период от време, камшичен удар при пътнотранспортни произшествия и други.

• Артрит и артроза на гръбначния стълб: Вертебралният нерв може да бъде раздразнен или увреден в резултат на спондилоза на шийния отдел на гръбначния стълб или заболявания като артрит. Шийната остеоартроза е най-честият самостоятелен етиологичен фактор, лежащ в основата на задния цервикален симпатиков синдром.
• Слабост на връзките в шиен отдел от неправилна поза: Слабостта на връзките на врата често се появява при хора, които прекарват продължително време, гледайки надолу в телефона си или са прегърбени, докато работят на компютър. Статичното натоварване на връзките в шиен отдел може да се състои в писане на компютър или постоянно използване на мобилни устройства в продължение на много часове, включително и за компютърни игри. Все по-голям брой пациенти страдат от така наречения „текст врат“. Всички тези дейности водят до положение на главата напред и поставят връзките на шийните прешлени в крайно разтегнато положение. С течение на времето тези връзки отслабват и причиняват хронични проблеми с врата. Разхлабеността на връзките на шийните прешлени води също до нарушена стойка с приведена напред глава, тъй като връзките вече не могат да държат шийните прешлени в правилното им подравняване. Парацервикалните мускули (мускулите на врата) се стягат, за да стабилизират ставите и главата. Със стягането на мускулите те създават още повече болка и скованост.

• Травматични увреждания в шията: Те се получават, когато поради травма (най-често при автомобилни катастрофа или спорт) се увредят връзките и нервните структури на шията. При автомобилна катастрофа, следствие от камшичен удар, превозното средство рязко измества врата напред и назад, което води до увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб. В резултат на това се получава травма на меките тъкани, шийночерепните връзки и директно дразнене на гръбначния мозък, което допълнително утежнява симптомите.
• Генетични заболявания: Някои гени като GDF6, GDF3, MEOX1 кодират производството на протеини, които са отговорни за правилното развитие на опорно-двигателния апарат. Например генът GDF6 играе важна роля в развитието на костите и образуването на ставите. Мутацията в тези гени може да доведе до синдром на Клипел-Фейл . При вроден синдром на Клипел-Фейл гръбначната анатомия се характеризира с анормално сливане на два от седемте шийни прешлена. Тази аномалия на шийните прешлени може да засегне нервите на шията (C1-C8), а също така да доведе до симптоми на цервикокраниален синдром.

Симптоми

Основните симптоми, които се наблюдават при шийночерепен синдром, са главоболие, болки и скованост в областта на врата, вертиго (световъртеж), замайване, болки в областта на лицето, дори в някои случаи болки в синусите. Друг чест симптом на шийночерепения синдром е тинитус (шум в ушите), който може да се появи заедно със световъртежа.

Шийночерепения синдром включва:

• Болка във врата
• Главоболие
• Щракане във врата
• Световъртеж
• Шум в ушите
• Болка в ухото
• Периодични нарушения в зрението
• Болка в лицето
• Силна умора
• Запушване на синусите
• Дрезгав глас
• Загуба на глас
• Нарушения в мисловната дейност
• Проблеми с паметта

Симптомите обикновено се засилват или провокират при движение на врата

Диагноза

Диагнозата шийночерепен синдром се поставя на базата на преглед от лекар невролог или ортопед и резултатите от образни изследвания като рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Анамнеза за предшестваща травма на шията насочва към тази диагноза. Ядрено-магнитният резонанс дава детайлна информация за всички изменения и неправилно подравняване на шийните прешлени. Когато цервикокраниалният синдром е причинен от генетично заболяване, фамилната анамнеза и генетичното изследване помагат за поставянето на точна диагноза.

Най-честата рентгенова находка при синдрома на Баре-Лиеу е:

• Изгладена шийна лордоза

Други находки включват:

• Остеофити, навлизащи в междупрешленните отвори
• Лека сублуксация на шийните прешлени

Диференциална диагноза

Много заболявания могат да са причина за главоболие и симтомите на шийночерепен синдром, затова е важна добрата оценка и диференциална диагноза. Общите причини за главоболие (напр. метаболитно заболяване, хипертония и зрителни нарушения) могат да бъдат изключени лесно. Шийночерепения синдром понякога неправилно се диагностицира като мигрена, но двете състояния имат съществени различия. Обикновената мигрена се различава от шийночерепения синдром по продължителността на всеки пристъп, както и по специфичните си симптоми, като повръщане и гадене. Характерно за шийночерепения синдром е, че симптомите, като замаяност и вестибуларни нарушения, се провокират от движение на главата.

Патологиите, които могат да се проявят подобно на цервикоцефалния синдром, включват:

• Дискова херния
• Спондилотична костна компресия
• Синдром на гръбначния мозък
• Туморни метастази

Лечение

Лечението на шийночерепен синдром може да бъде консервативно или хирургично. Много от пациентите с това заболяване не са наясно със състоянието си и считат, че страдат от обикновено главоболие или болка във врата, или отдават другите симптоми на нещо случайно и временно. Консервативното лечение и обезболяващите лекарствени средства могат да помогнат за облекчаване на състоянието, но в някои случаи се налага оперативно лечение с цел коригиране на сублуксация на шийния отдел на гръбначния стълб и декомпресия на спиналните нерви.

Възможностите за лечение варират в широки граници, тъй като има многобройни причини за цервикокраниален синдром

Обикновено лечението включва:

• Болкоуспокояващи медикаменти - като аспирин, ибупрофен, кетопрофен.
• Ортези за врат - предотвратяват движението на врата и осигуряват стабилност.
• Кинезитерапия - използват се упражнения за укрепване на мускулите и корекция на стойката.
• Физиотерапевтични процедури - Използват се топлини процердури, масаж, ултразвук

• Тракция на шийните прешлени - препоръчва се тракционните процедури да се прилагат ежедневно или два до четири пъти седмично в продължение на десет до двадесет минути.

• Инжективно приложение на медикаменти - локално се прилагат комбинация от лекарства (обикновенно анестетик и кортикостероид) за облекчаване на болката.
• Хирургия - за освобождаване на нервните структури, стабилизиране и възстановяване на функцията на гръбначния стълб.