Придобити нокътовидна длан, крива ръка, стъпало с висок свод и криво стъпало МКБ M21.5

Високият свод се характеризира с това, че сводът е повдигнат, което води до завъртането на пръстите и петата леко навътре - т.нар. супинация. При ходене тежестта пада повече върху външната страна на стъпалото, откъм малкия пръст, а натоварването се поема диспропорционално от петата и възглавничките.

При ходене или спортуване това неправилно разпределение на натоварването може да доведе до болки в колената, бедрата и долната част на кръста. Могат да се появят и развият проблеми, както в петата, така и в предната част на стъпалото, включително и деформации на пръстите.

За да се чувствате удобно е добре да използвате ортопедични стелки, които да поглъщат ефективно натиска, да омекотяват и да прехвърлят натоварването от петата и възглавничките към средната част на крака. Стелките от сериите Lynco и Aetrex Select осигуряват  отлична поддръжка на високия свод, като запълват празнината между свода и земята и увеличават опорната площ на стъпалото. За да се облекчи предната част на стъпалото и дискомфорта в зоната на възглавничките, се препоръчват Lynco с допълнителна метатарзална поддръжка.

Кривото стъпало представлява деформитет на ходилото в резултат на вродена аномалия, което засяга двете ходила предимно при момичета.

Известни са три класически теории за възникването на вроденото еквино-варусно ходило:

- Механичната теория се свързва с вътрематочно притискане, вследствие на липса или намалено ниво на околоплодните води (маловодие, олигохидрамнион).

- Нервната теория предполага, че е прекаран вътрематочен детски паралич.

- Теорията за задръжка в развитието на ходилото е израз на незавършеното все още филогенетично развитие на ходилото за право ходене.

При кривото стъпало са засегнати всички структури на ходилото, но водещи са изкълчванията в задния ходилен отдел, свързани с нарушения мускулен баланс. Сгъвачите на ходилото, мускулите на големия пищял и другите мускулите на подбедрицата са скъсени и задебелени. От своя страна разгъвачите и мускулите на малкия пищял са изтънени и удължени. Връзките на ходилото от вътрешната и долната му страна са скъсени и задебелени.

Диагнозата е лесна за поставяне, тъй като още при раждането се вижда съответния деформитет. Налице са три основни компонента:

• аддукция, която се изразява клинично с извиване навътре на предния ходилен отдел. Надлъжната ос на ходилото се разделя на две оси, които се срещат на ниво Шопартовата става (изградена от костиците на ходилото) и образуват ъгъл, отворен навътре;

• супинация, която се характеризира с повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния ръб;

• еквинус (конско стъпало с повдигната пета), който се изразява с висок стоеж на петичката и нейният стремеж да се постави в една повърхност с подбедрицата.

Лечението започва веднага след раждането и зависи от тежестта на деформацията.