Hallux rigidus МКБ M20.2

Дегенеративните изменения с различна етиология в основната става на палеца се обобщават под името Hallux rigidus. Артрозата на метатарзофалангеалната става се оценява според ширината на ставната цепка, според наличието на субхондрални костни изменения и образувания на остеофити и според загубата на нормалния контур на ставата.

При опита да се състави алгоритъм на терапията са публикувани редица определения на стадиите.

На базата на различните схващания на авторите за етиологията и терапията на Hallux rigidus е публикувано деленето на три (Regnauld, Hattrup, Coughlin), четири (Vlegas, Drago, Hanft) или пет стадия (Coughlin). Докато някои от авторите използват само радиологични критерии (Hattrup, Hanft), други използват комбинация от клинични и радиологични параметри (Easley, Geldwert). През годините някои автори дори публикуват по няколко класификации. Препоръките им за оперативна намеса също са много разнородни. Докато артродезата като стандартен метод за изявена артроза е относително безспорна, за леки и средни артрози се дават най-различни методи.

Нормалният ROM в ставата на палеца е 110–120°. На плантарната флексия се падат 70°, а на дорзалната екстензия - 50°. Измерването се прави в неутрално положение на глезенната става и спрямо нивото на пода, а не на позицията на първа метатарзална кост. По принцип подвижността при натоварване е по-малка, отколкото без натоварване.

При определяне на стадия и планиране на лечението освен подробното клинично изследване следва да се направят и рентгенови снимки в 3 равнини. Заедно със стандартните рентгенови снимки – фасова и профилна – по-точното преценяване на ставната цепка може да се улесни преди всичко от кòсата проекция. Често цепката изглежда по-силно стеснена поради остеофити. В рутинната практика е утвърдено радиологичното разделяне на три стадия. Но тъй като клиничната картина на радиологичните стадии не е еднородна и стадий III може да бъде с малко болка или без болки, то това разделяне би трябвало да бъде само основата за лечението.

Cтадирането и терапията на Hallux rigidus не са единни. Не съществува общовалидно разпределяне на стадиите с терапевтичен алгоритъм. Клиничната картина, възрастта и активността на пациентите следва да влияят като съществени параметри, особено преди планирани оперативни лечения, успоредно с радиологичните изменения. Вероятно най-добрите резултати се получават при индивидуално планиране и съблюдаване на всички фактори, важни за пациента. Важна роля при планирането на терапията играят и съпътстващи изменения като Hallux valgus или изменения в интерфалангеалната става.