Диабетна артропатия (Е10-Е14ї с общ четвърти знак .6) МКБ M14.2

Заболяването, което се проявява при тежки форми на диабет, често при млади хора (25-30 години) се нарича  диабетна артропатия. Най-често се развива 5-8 години след началото на заболяването, ако не е провеждано системно лечение.

Нарушеният въглехидратен метаболизъм при диабет засяга функцията на много системи, особено на нервно-мускулната и костната система. Костните нарушения се дължат на развитието на ацидоза и хиперкалциемията.

При клиничната картина на диабетната артропатия най-често се засягат ставите на долните крайници (колянна, глезенна), което е свързано с повишената физическа активност. Пациентите усещат болка в ставите, най-вече при ходене. Налице е оток. При палпация се установява болезненост и локална температура. Има ограничение в движението на ставите.

Диагнозата диабетна артропатия се поставя чрез рентгенологичните данни за остеопороза на засегнатите стави, както и дегенеративни промени като субхондрална остеосклероза и маргинални остеофити. Дифузната остеопороза може да бъде причина за фрактури и деформации на ставите.

Засягането на ставите при диабет показва, че заболяването е в много тежка форма. Лечението трябва да се проведе от ендокринолог и ортопед. Заедно с инсулина и неговите аналози се прибавят нестероидни противовъзпалителни средства и глюкокортикоиди.