Грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено МКБ L92.9

Грануломите са били наблюдавани за първи път преди 200 години по време на аутопсията на туберкулозен бял дроб. Различните настоящи дефиниции на гранулома все още се основават на хистопатологични наблюдения. Грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено, има неизвестна етиология.

Грануломатозните кожни лезии са отличителен модел на хроничен възпалителен отговор на кожата поради реакцията срещу различни органични и неорганични антигени. Грануломите се характеризират с фокално събиране на епителиоидни клетки или хистиоцити, смесени с променлив брой левкоцити (особено мононуклеарни клетки) и многоядрени гигантски клетки. Грануломатозната реакция е реакция на свръхчувствителност тип IV, предизвикана от слабо разтворими реактивни вещества.

Честотата и разпространението на грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено, зависи от географското местоположение. Грануломатозните кожни лезии са често срещани в източната част на Индия. Много грануломатозни кожни лезии имат идентична хистоморфология и обратно една единствена патология може да доведе до разнообразни хистологични характеристики. Те често водят до диагностично объркване сред дерматолозите и патолозите поради променлива морфология.

Клинично грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено, се появява като тумороподобни лезии, възникващи в дермата. Те обикновено са безболезнени и не сърбящи. Хистологичният гранулом се определя като фокална компактна, организирана колекция от мононуклеарни фагоцити (макрофаги или епителиоидни клетки), които могат или не могат да бъдат придружени от допълнителни признаци като некроза, многоядрени гигантски клетки и други възпалителни клетки. Всички грануломи, независимо от причината, могат да съдържат допълнителни клетки и матрица. Те включват лимфоцити, неутрофили, еозинофили, многоядрени гигантски клетки, фибробласти и колаген (фиброза). Допълнителните клетки понякога са знак за причината за гранулома, например, грануломи с множество еозинофили могат да бъдат улики за гъбична етиология.

Лабораторната диагноза е незаменима помощ при диагностицирането на етиологията на грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено. В момента има широка гама лабораторни методики за правилна диагностика на грануломатозно състояние. Това включва хистопатологичното изследване на грануломатозната тъкан, интрагрануломатозна локализация и идентификация чрез оцветяване, имунохистохимия, имунофлуоросценция на предполагаемия патоген и неговото ин витро култивиране. Последните постижения в областта на молекулярната биология осигуряват допълнителни чувствителни и бързи тестове за правилна диагноза. Имунната етиология на грануломатозните заболявания сега може да бъде потвърдена чрез тестване на серумните или Т-лимфоцитни отговори на пациентите към предполагаемите грануломагенни организми.

Заглавно изображение: freepik.com