Други грануломатозни изменения на кожата и подкожната тъкан МКБ L92.8

Към рубриката грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено се отнася пъпния (умбиликален) гранулом.

Пъпният гранулом е често срещана и доброкачествена аномалия при новородени. Определя се като месеста и розова гранулационна тъкан в центъра на пъпа. Характерно е, че грануломът става очевиден след отделянето на пъпната връв. Той често отделя малки количества фибринозен ексудат. Умбиликалният гранулом се съобщава като най-честата болест, произхождаща от пъпа при новородени. Въпреки това броят на надеждните епидемиологични изследвания, които се занимават с честотата и разпространението му, е много ограничен. В една справка е налице разпространение на заболяването в порядъка на 1 на 500 новородени.

Пъпната връв обикновено се състои от една вена и две артерии, които са обградени от матрица, позната като желе на Wharton. При раждането пъпната връв се срязва и се стяга със специални щипки, като започва процес на бързо изсушаване/отделяне, което завършва в рамките на 7-15 дни. Устойчивост на пъпната връв над 3 или 4 седмици обикновено се счита за забавено. При нормални условия (здравословно новородено, правилна хигиенна грижа и т.н.), основата на пъпа бързо се покрива със сквамозен епител, когато остатъка от пъпната връв падне.

Хистопатологично грануломът от пъпна връв се състои предимно от фибробласти, малки кръвоносни съдове, ендотелиални и възпалителни клетки в едематозна строма. Тя няма нервни елементи. Липсват доказателства за етиопатогенезата на грануломи на пъпна връв. Предполага се възпалителен процес. Подобно обяснение показва близката връзка със забавеното отделяне на остатъка от пъпна връв в присъствието на продължаваща субклинична/лека инфекция. Според тази хипотеза, възпалението се дължи и на свръхрастеж на ендотелиални клетки и на неадекватна епителизация.

Най-честите симптоми на пъпния гранулом са малки отоци и изтичане на розово-жълтеникав секрет. Тъй като гранулома не се състои от нервни влакна не причинява болка и раздразнителност, освен ако не е усложнен от инфекция. При физическо изследване се наблюдават малки (с размери от 1 до 10 мм), меки, нежни, розови/червени лезии в основата на пъпа. Околната кожа е нормална. Симптоми и признаци на локална инфекция (омфалит) или сепсис са оток и хиперемия в заобикалящата кожа, гнойни секрети, треска и увредено общо състояние.

Повечето от пъпните грануломи могат лесно да бъдат диагностицирани чрез снемане на анамнеза и физически преглед. Диференциална диагноза може да се прави с:

• полип
• фистула
• киста
• омфалит
• доброкачествени новообразувания на меките тъкани

Препоръчва се приложението на сребърен нитрат като опция за лечение на първа линия при грануломатозно изменение на кожата и подкожната тъкан, неуточнено. В допълнение към прилагането на сребърен нитрат се включват и други антисептични разтвори или локални стероиди. Прилагат се хирургическа ексцизия или криотерапия. Някои автори препоръчват клинично проследяване (суха грижа) без каквото и да е лечение.