Атрофични стрии МКБ L90.6

Стриите са фини линии по тялото, които се появяват от тъканта под кожата, която се разкъсва от бърз растеж или прекомерно разтягане. Това е често срещано условие, което не причинява значителни медицински проблеми, но може да бъде козметична грижа за някои хора. Други имена за стрии са striae rubrae (червени) и striae albae (бели), striae atrophicans (изтъняла кожа), striae gravidarum (след бременност), striae distensae (разтегната кожа), striae nigrae (черни).

Атрофичните стрии са много чести и обикновено се развиват между 5 и 50 годишна възраст. Те се появяват около два пъти по- често при жените, отколкото при мъжете. Те често се развиват по време на пубертета с обща честота от 25% до 35% или по време на бременност с честота 77%.

Факторите, водещи до развитието на атрофични стрии, не са напълно изяснени. Много от факторите, включително хормони, механичен срив и генетично предразположение, изглежда играят роля. Стриите могат да се появят и при продължителна употреба на орални или локални кортикостероиди и на анаболни стероиди. Те са също така са характерни за синдрома на Кушинг, където има повишена кортикална активност на надбъбречната жлеза, тоест прекомерно циркулиращ кортизол. Атрофичните стрии се наблюдават по-често при хора със синдром на Марфан.

По време на пубертета стрии се появяват в райони, където има бързо увеличаване на размера. При момичетата най-често срещаните места са гърдите, бедрата и глутеуса, докато при момчетата те се виждат на раменете, лумбосакралния регион и бедрата. Други по-рядко срещани места включват корема, горната част на ръцете, врата и аксилата.

Атрофичните стрии обикновено са множествени, симетрични, добре дефинирани линейни атрофични лезии, които следват линиите на разцепване. Първоначално стриите изглеждат като червени до виолетови издигнати линии. С течение на времето цветът постепенно избледнява и лезиите стават атрофични, като повърхността на кожата показва фин, бял, набръчкан външен вид. Стриите могат да бъдат до няколко сантиметри в дължина и няколко милиметра до няколко сантиметра в ширина. Тези, свързани със системната терапия с кортикостероиди и синдрома на Кушинг могат да бъдат по-големи и по-широко разпространени.

Хистологичната находка при атрофични стрии показва намаляване на дермалната дебелина и на колаген в горния дермис. Колагеновите връзки изтъняват и лежат успоредно на епидермиса, но също така са разположени напречно на посоката на стриите. Промените в еластичните влакна са променливи, но дермалният еластин може да бъде фрагментиран и специфичното еластиново оцветяване може да покаже забележимо намаляване на видимото съдържание на еластин в сравнение със съседната нормална дерма. Наблюдава се липса на космени фоликули и други кожни придатъци.

Диагнозата на атрофични стрии обикновено е проста, но диференциалната диагноза включва линейна фокална еластоза, която за пръв път е описана от Burket през 1989 година.

В настоящата практика, дори и при значителния дерматологичен напредък в локалните медикаменти и светлинните устройства, лечението на атрофични стрии остава недостижима цел. Избягването на бърза загуба на тегло може да помогне да се предотврати появата им, особено при високорискови групи като тийнейджъри и бременни жени. Тийнейджъри със стрии могат да очакват известно подобрение с течение на времето.

Атрофичните стрии най-често реагират на фармакологични продукти и клинични интервенции в ранен стадий. След като станат бели (striae albae) стават доста трудни за лечение. Интензивното овлажняване на лезиите и употребата на витамин С, плодови киселини, ретиноли и други фармацевтични продукти са препоръчани за ранно лечение на атрофични стрии. Локалното приложение на третиноин 0.1% е показало значително подобряване на клиничния облик на ранни стрии. Не трябва да се използва при бременни или кърмещи жени поради тератогенни ефекти. Употребата на други ретиноиди, като адапален и тазаротен, също може да се окаже обещаваща за лечението им.

Лечението с лазер с пулсираща светлина от 585 нанометра при ниски енергийни плътности подобрява състоянието на атрофични стрии. Обикновено се изискват няколко процедури на интервали от 4 до 6 седмици. Лазери и източници на светлина, излъчващи ултравиолетово облъчване показват, че потискат striae albae. Подобрението се дължи на увеличаване на меланиновия пигмент, хипертрофия на меланоцитите и увеличаване на броя на меланоцитите.