Триходермална киста МКБ L72.1

Триходермалните или така наречени пиларни кисти се срещат при 5-10% от населението. Представляват интрадермални или подкожни кисти, които водят началото си от космения фоликул. При 90% от случаите триходермална киста се открива по скалпа. Тя почти винаги е доброкачествена като малигнената трансформация е изключително рядка. Случаите са спорадични или с автозомно-доминантно унаследяване.

Триходермалната киста е ограничена от съседните тъкани със стена и съдържа кератин. Кистите са единични в 30% от случаите и множествени - в 70%. Честотата на разпространение е най - висока сред индивидите на средна възраст и преобладава при жените.

При 2% от случаите на триходермални кисти, единични или множествени огнища на пролифериращи клетки водят до образуването на тумори, наречени пролифериращи триходермални кисти. Те постепенно се разширяват до 25 см в диаметър в екзофитни нодули, които понякога улцерират. Въпреки че представляват доброкачествени тумори, те могат да бъдат локално агресивни. Наблюдавани са рецидиви и метастази, рядко със злокачествена трансформация.

Триходермалните кисти представляват гладки, твърди, куполовидни, с размери 0.5-5 сантиметра нодули. Косми в тази област липсват. Стената на кистата обикновено е дебела и по този начин може бъде отстранена непокътната. Хистологично е изградена от бледи епителни клетки без гранулозен слой, а съдържанието е хомогенно еозинофилно. Триходермалната киста съдържа кератин - много гъст и хомогенен. Често кистите калцифицират. За разлика от епидермоидните кисти, тук не се открива отвърстие. Повечето пациенти не изпитват болка или дискомфорт и не намират смисъл в отстраняване на кистата. Триходермалните кисти обаче могат да се възпалят, при което се получава втвърдяване и зачервяване.

Диференциална диагноза се прави с дермоидна киста, липома, стеатоцистома мултиплекс и други.

При инфектирането си триходермална киста се подува, зачервява и става болезнена. Предприема се включване на антистафилококов анибиотик и вземане на проба за микробиологично изследване. Дефинитивното лечение е хирургично - пълна ексцизия на кистата. Малките кисти имат стени, които са тънки и лесно могат да руптурират, като това увеличава вероятността от рецидив. Процедурата се извършва под локална анестезия. Взема се проба от съдържимото, за да се установи дали е доброкачествена.