Хипертрихоза МКБ L68

Хипертрихозата се характеризира с увеличаване, удължаване, задебеляване и пигментиране на космите на тялото.

Причини

За появата на хипертрихоза имат значение редица фактори:

• генетично обусловени фактори - изявяват се още първите години от живота и могат да бъдат ограничени или дифузни
• ендокринни фактори - значение имат жлезите с вътрешна секреция
• канцерогенни фактори
• медикаментозни фактори - медикаменти на хормонална основа като кортикостероиди, андрогенни препарати и други

Основният активатор на космения растеж са тестостерон, естрадиол, кортикостероидите и тироидните хормони на щитовидната жлеза. При някои ендокринни и неопластични процеси настъпва хиперпродукция на някои от гореизброените хормони, което и обяснява хипертрихозата.

Клинични характеристики

Хипертрихозата може да бъде класифицирана в 3 форми, в зависимост от естеството на растежа на космите:

• лануго косми - представляват копринени дълги косми, които опадат, когато ембрионът достигне 7-ми или 8-ми месец
• велус косми - развиват след раждането на бебето. Те са къси и непигментирани и се срещат навсякъде по тялото, с изключение на скалпа
• терминални косми - те са груби по структура и са силно пигментирани. Могат да бъдат намерени по кожата на главата, веждите, слабините и подмишничните области

При генерализираните форми лануго-космите по цялото тяло са увеличени по брой, стават удължени, груби и по-тъмно пигментирани. При локализираните форми хипертрихозата най-често е израз на невоидна формация.

Клиничните форми на хипертрихоза са:

• хирзутизъм - повишено окосмяване от мъжки тип при жени. Най-честата причина за това са някои ендокринни заболявания: овариални (със засягане на яйчниковата функция) заболявания, адренални (със засягане на надбъбречната кора и повишена секреция на кортикостероидни хормони - болест на Кушинг), хипофизарни (в резултат на тумор продуциращи хормони на хипофизата (жлеза с вътрешна секреция разположена в средната част на мозъчните структури). Сравнително често се среща и хирзутизъм, при който няма нарушения във функцията на ендокринните жлези и на други органи и системи - тук се има предвид някои генетични форми и идиопатични форми (при които причината не е изяснена).
• вирилизъм - комбиниране на хирзутизъм с други белези на хиперандрогенемия (повишена секреция на мъжки полови хормони). При него, освен хиперхидрозата, се наблюдава и увеличение на клитора, загрубяване на гласа, атрофия (намаляване на размерите) на млечните жлези, аменорея (липса на менструация), андрогенна алопеция (опадане на космите на главата под действието на андрогенните хормони - тестостерон и др.) и други.

Диагноза

Диагнозата на хипертрихоза се поставя от специалист дерматолог, като се провеждат следните изследвания - трихограма, изследване на хормоналния и ендокринният статус (състояние).

Хипертрихозите трябва да се различават с различните индивидуални, възрастови и расови варианти на окосмяването.

Лечение

При локализираните форми на хипертрихозата се осъществява третиране на космите с кислородна вода или за дефинитивно отстраняване - електрокоагулация. При хипертрихоза на долните крайници - кола маска, приложение на депилатори и депилатоари. При овариална хиперандронемия (отделяне на повишено количество на мъжки хормони) се прилагат контрацептивни препарати при леките форми и хирургично лечение при тежките форми. При адрено-гениталния синдром терапията включва продължително приложение на стероидни хормони.

Заглавно изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ