Лихен планопиларис МКБ L66.1

Лихен планопиларис е възпалително заболяване на скалпа, което клинично се характеризира с перифоликулярна еритема, фоликуларна хиперкератоза и постоянен косопад. Лихен планопиларис се счита за фоликуларна форма на лихен планус.

Етиология

Причини за лихен планопиларис могат да бъдат различни агенти като химични вещества или алергени, които предизвикват така наречените лихеноидни реакции. Такива фактори са антималарийни агенти, бета-блокери, пеницилин, нестероидни противовъзпалителни средства, злато, които предизвикват и лихен планус.

Клинични характеристики

Лихен планопиларис съществува в три клинични варианта:

• класически
• фронтална фиброзна алопеция
• синдром на Graham-Little-Piccardi-Lasseur

Класическият лихен планопиларис се открива предимно при жени на средна възраст, но отделни случаи са били описани при индивиди под 13-годишна възраст. Алопецията, причинена от лихен планопиларис, се представя с отделни петна със загуба на косми, които могат да се разширят или слеят помежду си. Състоянието се развива изключително бавно. Манифестира се с малки червени папули около група косми. Папулите се обединяват в ивици и са сърбящи. В по-късните стадии на повърхността на лезията се появяват люспи. В началото лезиите се характеризират с виолетово зачервяване, като са разположени в периферията на плешивата зона. Разширените космени фоликули са запушени от кератин. Обикновено не се наблюдава засягане на целия скалп.

Фронталната фиброзираща алопеция е клиничен вариант на лихен планопиларис, който се проявява при по-възрастни жени и обхваща и веждите. В някои случаи лихен планопиларис преминава без лечение, но също така е възможно да рецидивира след различен период от време.

Синдромът на Graham-Little е рядък вариант на лихен планопиларис. Най-често засяга жените на възраст между 30-70 години, и по-специално жени в менопауза. Причината за този синдром не е известна, но се смята, че е вид имунно разстройство. Синдромът на Graham-Little е рядка лихеноидна дерматоза, характеризираща се с триадата на мултифокална цикатрициална алопеция на скалпа, нецикатризираща алопеция на мишниците и слабините и фоликуларен лихен планус на тялото и/или кожата на главата. Косопадът обикновено е първият знак, понякога могат да бъдат засегнати и веждите. Нецикатризиращата алопеция по мишниците и пубиса може да доведе до пълна загуба на окосмяване в тези области.

Диагноза

Диагнозата на лихен планопиларис се основава на клинични и хистопатологични находки. В активната фаза на заболяването биопсията има решаващо значение за поставяне на точна диагноза. Хистопатологията показва хипергранулоза, хиперкератоза, дегенерация на базалните кератиноцити и унищожаване на базалния слой. Биопсия на възпалителните лезии показва перифоликулярен лимфоцитен инфилтрат на нивото на инфундибулума. Може да има вакуоларни промени на базалния слой и запушване на космените фоликули. При по-напреднали лезии се открива перифоликулярна фиброза.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза включва дисковиден лупус еритематодес, мукозен пемфигоид, себореен дерматит, алопеция ареата и други.

Лечение

Лечението на лихен планопиларис може да бъде локално (с кремове и гелове) и перорално. За жалост няма доказано ефективно лечение. Използват се локални стероидни препарати, които намаляват сърбежа и обрива. При неправилна употреба могат да доведат до изтъняване на кожата на третираната област.

Кратък курс със стероидни таблетки могат да редуцират възпалението. Понякога се използват и ниски дози хидроксихлороквин за 4-6 месеца. Ако се наблюдава подобрение, лечението може да продължи до преминаване на заболяването в ремисия. Използват се още циклоспорин, ретиноиди и имуносупресивни медикаменти.

Заглавно изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ