Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Неинфекциозни ентерити и колити Улцерозен колит Псевдополипоза на колона

Псевдополипоза на колона МКБ K51.4

Псевдополипоза на колона МКБ K51.4 - изображение

Псевдополипите са възпалителни гранулационни образувания на големина от лещено зърно до лешник. Възпалителни полипи са тези, които са свързани с възпалителни състояния като язвен колит и болестта на Крон.

Псевдополипозата на колона обикновено е множествено разположени полипи по лигавицата на цялото дебело черво или на даден сектор от него. Големината им варира от лещено зърно до лешник. Псевдополипоза на колона се получава при дълготрайни възпалителни процеси, при т.нар. грануломатозни илеоколити и проктоколити, а най-често при хроничния улцеро - хеморагичен колит. Началото си водят обикновено от дъното на язвените дефекти. Касае се всъщност за фибробластна хиперрегенерация. В язвеното дъно се образува млада гранулационна тъкан. Нейното предназначение е да изпълни язвения дефект. Пролиферативният фибробластен процес (разрастване на фибробластни клетки) обаче продължава и след запълване на язвата, надвишава нивото на околната възпалена лигавица и се оформя като проминиращ възпалителен гранулом, наподобяваш полип.

Тъй като по-голям брой от тях представляват предракови състояния, налага се да бъдат своевременно диагностицирани и отстранявани. Голямата честота на единичния полип в първото десетилетие, рязкото намаляване честотата му във второто и третото десетилетие, постепенното му зачестяване в четвъртото, петото и шестото десетилетие биха могли да се свържат с някои предполагаеми етиологични фактори за възникването на новообразуванието - псевдополипоза на колона. Вероятно в първото десетилетие етиологична роля играят някои генетично обусловени фактори или фактори, свързани с ембрионална хетеротопия. Възможна е етиологичната роля на някои детски чревни инфекции, възникнали при все още нестабилизираното имунно състояние на макроорганизма. Обикновено манифестиралите се през първото десетилетие полипи биват санирани, а във второто и третото десетилетие макроорганизмът стабилизира биологичната си резистенция, поради което броят на полипите е незначителен. Постепенното зачестяване в четвъртото, петото и шестото десетилетие би трябвало да се обясни с постепенно настъпващите инволутивно - дегенеративни процеси.

По-голямата честота както на единичния полип, така и на груповата полипоза в дисталната половина на ректума би могла да се обясни с по-честите фекални задръжки в тази област и вмятане на механични и химични фактори в етиологичната на полипите.

Клинична картина на псевдополипоза на колона
Полипите на дебелото черво обикновено са безсимптомни или дават клиничната картина на основното заболяване, което ги е причинило. Могат да се изявят с ректално кървене, кървави изхождания, коремна болка, умора и отпадналост. Може да има редуване на запек с диария. Ако полипът е достатъчно голям може да запуши червото и да доведе до чревна непроходимост, гадене, повръщане, остър хирургичен корем.

Колкото по-голям е броят на полипите, толкова по-голяма е вероятността и за злокачествено израждане.

Псевдополипозата на колона е стадий в развитието на различни язвени, специфични и неспецифични възпалителни процеси. Това налага преди всичко рационално и целенасочено лечение на основния болестен процес. В случаите, при които той се окаже резистентен на съвременни терапевтични средства, се налага отстраняване на засегнатия сектор от дебелото черво по оперативен път, тъй като не са съвсем редки случаите на злокачествено израждане на псевдополипите.

3.6, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия