Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Неинфекциозни ентерити и колити Улцерозен колит Улцерозен (хроничен) илеоколит

Улцерозен (хроничен) илеоколит МКБ K51.1

Улцерозен (хроничен) илеоколит МКБ K51.1 - изображение

Улцерозен (хроничен) илеоколит представлява идиопатично хронично неспецифично възпалително заболяване на червата, при което от възпалителния процес се засяга цялото дебело черво и малка част от терминалния илеум. Честотата на улцерозния (хроничен) илеоколит е различна в отделните страни на света. Най-разпространен е в Западна Европа, Скандинавия, Великобритания, САЩ и Нова Зеландия. Заболяването се среща по-често при жени като съотношението жени : мъже е 2 : 1. В Западна Норвегия по-често се засягат мъже, а в България съотношението жени : мъже е почти изравнено (1,05 : 1).

Етология на улцерозен (хроничен) илеоколит
Етиологията на болестта остава неизяснена. Между различните етиологични фактори се обсъжда ролята на инфекцията, храненето, генетичните изменения и имунологичната предизпозиция.
Улцерозният илеоколит не е инфекциозно, преносимо или епидемично заболяване. Упоритото търсене на причинител във фекалиите дава наличие на най-разнообразна бактериална флора, най-често като суперинфекция, без да бъде причина за развитие на болестта. Освен прясно мляко като етиологичен фактор се обвинява карагенана, продукт от червените морски водорасли, който се използва като хранителна подправка и като лечебно средство. Улцерозният илеоколит обаче се развива и при хора, които не употребяват прясно мляко и карагенан. В 10 – 15 % се установява фамилност. Най-често еднотипно се установява или улцерозен илеоколит, или болест на Крон, макар че в 25 % от засегнатите фамилии промените са от двата типа. Вероятността за участие на имунологични фактори в етиологията на улцерозен (хроничен) илеоколит произтича от това, че заболяването е в млада възраст, доказват се фамилно алергични заболявания, улцерозния илеоколит се съчетава с други имунологични промени като ирит, еписклерит, хроничен активен хепатит, кожни изменения и др.

Клинична картина на улцерозен (хроничен) илеоколит
Заболяването започва остро или бавно, с постепенно оформяне на характерните симптоми на хроничен възпалителен процес.
1. Кървава диария
Най-честата проява е кървавата диария. Диарията е различно степенна и се обуславя от възпалителния процес в лигавицата, в резултат на което е нарушена резорбцията на вода и електролити. При част от болните е твърде тежка, дневна и нощна, с императивни позиви и инконтиненция (неволно изпускане на изпражнения).
2. Коремна болка
Болките в корема не са типични за хроничния улцерозен илеоколит. Наличието на болка буди тревога с оглед развитие на усложнения като токсична дилатация (разширяване), перфорация или перитонит. 3. Други прояви на заболяването са анемия, безапетитие, отпадналост и сънливост.

Диагноза на улцерозен (хроничен) илеоколит
Лабораторните изследвания показват отклонения според формата на болестта. При леката форма на улцерозен илеоколит промени липсват. СУЕ се ускорява успоредно с тежестта, а левкоцитоза с олевяване и токсични гранулации има при изразена интоксикация и развитие на усложнения. Системно и упорито трябва да се изследват фекалиите за патогенни бактерии. При тежко болните е необходимо многократно извършване на хемокултури, посевки на урина, гърлен секрет, рани и др., за да се изключи суперинфекция. Най-постоянен ендоскопски белег е ранимостта на лигавицата, т.е. контактното кървене. Фиброколоноскопията е противопоказана в активния стадий. Може да се направи от опитен ендоскопист в сравнително спокоен период, когато трябва да се изяснят разпространеността на процеса, наличието на локални усложнения и да се проследи ефектът от лечението. Рентгеновото изследване в острия стадий и при тежка екзацербация (изостряне) трябва да се ограничи само с образна снимка на корема за търсене на нива и газ.

Диференциална диагноза трябва да се направи с болестта на Крон. При всички случаи с остро начало и в стадиите на активност трябва да се изключат остри, бактериални и паразитни илеоколити. Решаващи за диагнозата са микробиологичните и серологичните изследвания. Освен това улцерозен илеоколит трябва да се различи от исхемичния илеоколит, от карцином на дебелото черво и чревната туберкулоза.

Лечението на улцерозния (хроничен) илеоколит трябва да бъде комплексно, строго индивидуализирано, съобразено с клиничното протичане, ежедневната промяна в състоянието, наличието на усложнения, проявите на суперинфекция и др.

Диетолечението трябва да осигури покой на болното дебело и тънко черво и възстанови нарушения метаболитен баланс. От храните се изключват механично и химично дразнещите, както и тези, към които болните имат непоносимост. Медикаментозното лечение се провежда със сулфасалазин. Перорален медикамент за лечение на активните леки и началните средно тежки форми на улцерозен (хроничен) илеоколит, както и за поддържане ремисията при всички форми на болестта. Глюкокортикоидите са най-същественият медикамент за активно лечение на възпалителния процес. Освен това се прилагат и имуносупресори, антибиотици и средства за локално лечение.

3.3, 9 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО